Стремежът да продължаваме да съществуваме като народ постепенно загубва своята сила и свежест. Този процес се възроди след убития устрем за обединение на народ и територия, от миналия век, когато заставаме против интересите на т.н. велики сили. И днес, тяхното пагубно влияние продължава да ни тормози, и вреди, но с други хибридни форми, подобни на ужасяващите в демографско отношение. Липсата на самочувствие - като народ се отразява и на политиката му. Все още, страдаме от тяхното нездравословно влияние, страхуваме се да бъдем самостоятелни, не можем и заради това - не воюваме за своите интереси!
Естествено е, след като носим, все още, следите от хомота, да останем зависими от всички, от малки и големи, от близки и далечни народи, и да се принуждаваме да подкрепяме техните интереси, и политика, а не своята,  ... което е срамно!

И днес у нас, все още, продължават да почитат остарялата и неадекватна имперска политика на руската дипломация. Интересно, защо? Вероятно, по навик или по инерция, но, очевидно е - заради тъпотата и свещеното малоумие, травмирало съзнанието на нашата.
Насажда се подчинение и страх от политиката и на новите ни партньори. Стремим се да спазваме правилата, без да преценяваме ползите или риска от сляпото ни подчинение. Защо?
Интересно е, че руската имперска политика, не се променя, сякаш живее, все още, във времената на поредицата от велики и могъщи императори или императрици! Като че ли, е скована от мразовитите условия на севера. Очевидно, й е студено! Дори, е замръзнала. Студът влияе на всички, свързани с нея или подчинени й държави и държавици като нашата, а империята продължава да се страхува, и да блъфира,тъй като познава характера на своята непълноценност, и немощ, не променя, и продължава начините си на действие!

През времето на кучешкия студ и обличането с дебели дрехи, някои общества са се занимавали с по-смислени неща като създават технологии за управление, наблюдение, и комуникация, и изоставят своята, също империалистическа външна политика, до скоро откровено наподобяваща на студените отношения, през изминалите десетилетия като скокообразно се откъсват от тях.
Принудиха света да се възползва, омагьосаха го с дигиталния си прогрес! Заслепиха го, дори! И най-откровено го измамиха, защото го накараха да играе по свирката им! Създадоха нов свят, който наблюдават, управляват и си играят, без да хабят средства, и сили като другите, отдалеко - с ум, и с ръкавици!
За твърде кратко време, светът се раздели на две – на страни с високоразвити технологични икономики, водещи подобна дипломация и на останалите – пропаднали, изостанали, изведнъж, с хилядолетие, независимо, че и те се възползват от прогреса на първите, но, продължавайки да се топлят, все още, със старите юргани, и шаячни дрехи!

За съжаление, ние и икономиката ни закъсахме, както, никога до сега!
Рязко изпаднахме в състоянието на продължително пропадане, затънахме в блатото
и шаването стана опасно, защото предизвиква, ново и ново, пропадане към дъното! Наложената безличност, в новите условия, ни откъснаха от тези, живеещи в света на прогреса и ни задърпаха към агонизиращите, умиращи в блатото. 
мп