Днес, в Париж, под Триумфалната арка звучи „Болеро“ на Морис Равел и прекрасната музика ме дърпа, и настоява да оприлича живота на съвременния свят, на нея! Един мотив пронизва творбата от началото до края, използвайки различната хармония на инструментите и сменящата им се роля в общата партитура! Едно и също – красиво и убийствено, хармонично със стогодишнината, за която са се събрали тук, в Париж, настоящите представители на победители, и победени от първата световна касапница, от 1914 – 1918 година!

Гениалната музика на композитора-авангардист крещеше и забиваше в съзнанието ми своята изумителна откровеност за света, за малоумните му политици, за милионите жертви, сред които няма, нито един от тия, които са обявили и осъществили войната!
Чувате ли, усещате ли доминацията и близостта й до ритъма на военния марш, на непоколебимостта на всяко следващо, и следващо убийство, разбирате ли малоумието на политиците, които символично запалват Вечния Огън, при измамното си разбирателство! Минутата мълчание е кратка и светът, отново, тръгва по познатите стъпки, оставени от предците им! По познатите им стъпки, напоени с кръвта на ония деца и младежи, живели и убити, преди столетие!?

Какво правят тия тук?
Защо смятат, че отново ще излъжат човечеството?
Дали, президентът на Френската Република, не преигра със смешния си патост?Какво търсят там представителите на страните - предизвикали войната или тези, на победените?

Да, Европа се самоуби, тогава - през четирите години война и това не й беше за пръв път, а като че ли, не е и за последен! Питам се, дали, не им стана навик на тия - да воюват с кръвта и силата на най-младите свои граждани?!
Да, тогава - моят народ беше унижен, а части от него и земята му бяха разкъсани, в полза на непочтените съседи, под диктата и разположението на „великите сили“!
Но, дали, днешното преклонение пред загиналите, не е, отново, едно обикновено лицемерие?!

Какво са търсили, за каква свобода са се борили децата-войници от света, на територията на България!? Какво общо имат с борещият се, за националното си обединение, народ – французи, англичани, африканци, австралийци и новозеландци, американци?
За каква свобода говори френският президент?
Може би, за свободата и колониалната зависимост на народите, колонизирани от Франция, Велика Британия или Русия, или за нашата, с чиято петстотин години, не сме разполагали, заради която сме се борили срещу техните колониални войски, за да сме обединени, и свободни?! Дали, президентът знае нещо за кървавите битки там – край Дойран, край Завоя на Черна? Дали, е чувал за храбростта и устойчивостта на малкото победени българи, отстояли с духа си на напора на многото негови сънародници, и на останалите, все чужди, нам? Знае ли, за очакваната крайна победа и момента на изтегляне на войските от колониите, за замяната им с представителните лондонски части, които трябвало да ликуват като развеят знамето на победата над коравите българи, вместо тях! Чувал ли е, нещо за родолюбието на българските войници, офицери и генерали?

А, дали, познава мъките на милионите българи, дали е чел за геноцида над тях, за гръцкия остров Трикери или за сръбския Голи остров – забравени и от България, и от Европа?!
Дали, предварително беше прочел написаното, което се опита наивно да ни внуши или техния свят, на запад и изток, разсъждава, пак така, както предшествениците им, преди сто години?!
Знам, че с приказки и излишен патост, добродетели не се създават, нито се опазват, нито се налагат, а придобиват фалшив привкус, замирисват на прогнилите тела, оставени непогребани на бойното поле или заприличват на нашите войнишки гробища, днес - сто години след първото им поругаване!
Там, пак там! И пак от тия!
Дали, да не им … кажа нещо?!
мп