И днес, партньорите – народът, и властта продължават да са на диаметрално различни позиции.
Той, се стреми да оживее, тя – да задържи властта над него. 
Народът вика и крещи на халост, а властта се мъчи да го излъже, мамейки и използвайки го, с различни непочтени номера.
Как ще продължи да живее гладен гладният, никой, не знае!?
Над кого ще властва властта, ако народът изчезне?
Кого ще ограбва, ако се затрие от глад, кого ще мами с измамните си и зависими игрички, та, нали, са взаимосвързани – за да съществува тя, е необходимо да съществува и той! И колкото е по-добре нахранен, толкова по-дълго може да го управлява!
Трудно ли е да се разбере простата истина?
Вероятно!
За това, властта трябва да притежава неговата чувствителност, да се стреми да му служи, да му намира занимания и развлечения, да го храни като малко дете, да го приласкава, когато е необходимо или когато и на нея, и на него им е трудно, и това е човешки просто?!
Иначе, кратковременността й е сигурна.
*
Дяволските ветрове продължават да духат над нас като народ, от хилядолетия.
Различни. Едни икономически, други – нравствени и морални. Рядко духат културни и естетически, дори, целенасочено творчески, плахо – религиозни.
Силно и упорито духат, само - политическите.
Ветровете направляват посоките на развитие на разпокъсаното ни, от чужди интереси, гражданско общество. Ту силно, ту слабо, но, никога не затихват! Стръвно прииждат тия, които издухват знанието и паметта му - нали, са най-уязвими, за разлика от глупостта, която вечно съпътства, готовите да го предадат.
Днес, особено, силно духат тия, които отнасят здравето и образоваността на поколението, носещи, с разделящите си струи, демографското му пропадане, и замитат настрана всички, които го опазват като етнос, като народ, и дори, убиват тия, които духат слабо, толкова слабо, че се не усещат, стари като него, мъчещи се да съхранят живота му по-дълго, ако могат.
Най-силно духат политическите.
Те обезобразиха душата и лицето му!
Промениха, из основи, чистотата на добродетелите, вкоренената му почит към мъдростта и опита на възрастта, към рода, и ценностите му - пазени, толкова дълго през робствата, че, чак се е загубила паметта за тях! Опазил ги беше народът през столетията, а днес,  само, за някакви си стотина, двеста „свободни“ години - ги загуби, заради неспирните, чужди, дяволски ветрове!
*
Тези ветрове се преобразиха - и днес, вече са бури, тайфуни, и урагани, готови да ни изметат от земята, само защото, така е по-лесно, вместо, да се борят с оживелите му, все още,  хилядолетни съпротивителни сили!
Но, какво ще остане от нас, тук – върху нея, не зависи, нито от дяволиите на дяволските ветрове, използвани и усилвани от интересите на любящите ни врагове, нито от силата им, а от устойчивостта на паметта му за съхранение, колкото, и да духат, колкото, и силни да са те! Опазването му, не зависи и от, вредните за здравето му, второстепенни усилия на родоотстъпниците, каквито и колкото, да са те!
*
Слушали ли сте, скоро, виртуозните капричии на Антонио Вивалди?
Звучат ми, все едно, описват историята и метаморфозите в духа на българите!
мп