Знае ли някой всичко? Има ли човек на земята, който знае всичко за света?
Още, от древността са си задавали този въпрос.

„Scio me nihil scire / Scio me nescire! - Аз знам, че нищо не знам“– крещял, обаче, елинският философ, който, според Платон, разбрал, че колкото се увеличавало знанието, то, винаги, щяло да е ограничено.
Приличало на сфера и тогава, и днес. И  когато нейният обем растял -  растяла, и площта на знанието. Но, още, оттогава, паралелно растяла и се увеличавала силата, и влиянието на манипулацията върху буболечките. Растяла и нейната измама, която се превъплъщавала, инкарнира и днес - в самоизмама.

Питали Сократ – дали, някой знае всичко, смятайки го, за този знаещ?
Оказало се, че политиците претендирали за мъдрост, но, без знания. Поетите, използвали думи, без да знаят значението им. Занаятчиите претендирали за знания, но, само в определени, специфични и тесни области.
Нямало такъв, който знаел всичко.
*
Днес е установено, че активното ангажиране с професията политика, е болестно психично заболяване, а сред останалите хора, малко са онези, които знаят повече от другите, но, няма и е невъзможно, някога, някой човек да знае всичко!
На земята повече са тези, които се хвалят и както споменава Прокопий – „той беше най- крадливия и самохвален човек на света. Беше дяволски встрастен в алчността си и ни най-малко, не се свенеше да продава императорските решения.“
Разбира се, встрастен - не към знания, не към онова знание, което прилича на извор, от който се навежда да пие, само, жадният - без да унищожава културата на другите.
*
Българската държава и народа й трябва, отново, да се българинизират!
Трябва да се възвърне загубеният дух на народа – притихнал затворен в черупката на душата си, гладен, уплашен, индиферентен към всичко, ставащо пред очите му - знаещ, че е измамно.
Трябва да му помогнем и благословим възкресението му!
Необходимо е, всички да му помогнем да се отърси от полазилите го паразити, за да възвърне самочувствието и самоуважението си.
*
„В градовете, най-напред се промъква изобилието, после пресищането, след това порокът и накрая – нищетата.“ – смята Питагор.
мп