Мудно ходи наш‘то време – смята Петко Р. Славейков, преди столетие и нещо,
мудно ходи и днес!
Вероятно, пак по същите причини, но, в друг мащаб, с други, подобни хора -
със същата ненаситност и апетит.
И държавните, и общински институции продължават, на ужким, да се надпреварват, коя, от коя да е по-бавна, и мудна.  

                                                                                                                          Салвадор Дали

И не щеш ли – новина!
Висшата държавна администрация е изпреварила, всички останали, в технологично  отношение, тъй като работата й е преминала, изцяло, на дигитална основа!

Веднага си зададох въпроса - а градът?
Какво става с реалния град?
Какво става с него, защо никой не му обръща внимание, та, нали, набъбна и стана трудно управляем? Нямам предвид администрацията и техническите му служби, а структурите на реалния, на физическия град.
Ще има ли, промяна в тях?
Ще се промени ли плановата му структура, обединяваща в себе си и пряко зависима от функционалната, и от  транспортно-комуникационната, и от пешеходната, и не на последно място, от пространствената?
Ще имат ли развитие, в по-добра насока от днешната - които и да са, от останалите му функции, живеещи с него?
Ще се променят ли изоставените, с десетилетия, части от централната градска част?   
Ще има ли, някога, градът нормална връзка с планините?
Ще имат ли гражданите удоволствието да се възползват от лечебните качества на минералните води, бликащи от недрата на полето и изчезващи в небитието?
Ще могат ли деца и възрастни спокойно да се разхождат сред пешеходните му пространства и градските паркове?
Ще се създадат ли нови?
Ще има ли място за живите под Слънцето, а за колите - места под земята?
Ще порасне ли интелектуално градът, ще израснат ли морално новите му граждани?
До кога ще чака и ще проси?!

Спрях се, защото прецених, че, за да има, каквато и да е, промяна в града, трябва да се преценят нивата на компетентност на градските власти, както материалните и технологични възможности на Общината. Знае се, че София е богата община и се управлява професионално, но, видимо, й липсва компетентност в останалите органи, вземащи и управляващи решенията при нейното развитие.

Властта, не е готова да го променя и мимикрира, и се крие зад решаването на дребни проблеми, които само заливосват мърлявото лице на града, страхува се, крие се зад измислени препятствия, не иска да прави нищо, по-точно не може, няма сили, няма капацитет, за нищо, защото, няма с кого, и няма кой!
Там, в нейните дебри, са се събрали, само корумпирани играчи, от играч нагоре, все майстори в игричките и шашмите!
Очевидно и затова, градът ще изостава, и в технологично отношение, и не само, от по-висшата държавна власт – ще изостава, докато, не се промени съдържанието, и състава на властта, за да може, поне, да върши основните си задължения! Вместо обратното, което е по-логично – тя да води и да е за пример, както и ние бихме желали!
Може ли градът да се промени в полза на гражданите, без да се спира - усвоил добрата инерция, след изграждането на метро-трасетата?
Може ли, без корупция и подобни спекулативни игри при, все още, изпълняваните реконструкции!
Може ли и знае ли някой, как?
Не, категорично не!
 
Това възпира промените, на каквото и да е, в трудно управляемата градска среда Всеки се страхува да пипне, каквото и да е, която и да е, градска система, защото не знае, какво трябва да направи, нито знае, как да го стори, и поправя, само – поправя, маца и зацапва, и без това мръсната й физиономия! Преди години, бях препоръчал, именно, това – да не се пипа градът, ако, не се знае, какво му е нужно, кой ще го направи и какъв ще е крайния резултат, а от това, наистина, можеше да се очаква, само - изоставане!
Днес, надземна София, прилича на болна старица, чиито живот се поддържа, единствено, с лекарства, въпреки, че градът е жив, по-жив, дори, от трите милиона свои жители, и че се нуждае от своевременни промени!

Той се моли на властта, той ни моли, проси – да му помогнем, но, няма кой да го чуе и да му помогне - нужна му е истинска, кардинална промяна, а не, безкрайно време за вегетиране!

Различните граждански движения, също нямат специалисти, независимо, че непрестанно вдигат шум. Те са елементарни  инструменти и се подкрепят от политически партии - ясно, опровергавайки загрижеността си.
Отговорих си, че изоставането е логично следствие от действията на некомпетентната власт, която не подлежи на промяна и спрях да се тормозя.

Промяна е нужна!
Тя би могла да превърне София в –
„нов“ град, с подобрени функции и услуги,
с ново предназначение, и използване на транспортните комуникации,
с нова, мощна и разклонена пешеходна структура, и
с нова мрежа за самостоятелни велосипедни трасета, които няма да си пречат, нито с основните пешеходни потоци, нито с транспортното движение – при измамното съществуване на такива имитации!

Биха могли кардинално да се променят формите на употреба при използването на града и да се създадат условия за превръщането му в smart city! Могат да се експонират и качествата, скрити днес, дори, за гражданите  му! 

Необходимо е да се преустанови и работата на парче, практикувана десетилетия наред, употребявана и днес, от незнаещите!
Както се казва – знам как и мога да го направя!
Затова питайте, ако не знаете, момчета!
мп