693
Сигурност

Достойнството на човека е противоположност на раболепието на лакея. За мен, то е твърде нестабилно, спрямо неговата сигурност. Естествено, никой не харесва раболепието на думи, да не говорим за обич, но, подобно поведение е характерно за всички живи видове и особено любимо на човека.

Профилът на сигурността на раболепието е ясно очертан и ако, недай си боже, се промени, независимо убедителните твърдения на изпълнителите – за тях следват наказания или отнемане на заеманата позиция, а тя им е изключително нужна. Възможни са и крайни, дори, зловещи мерки, тъй като менторите като всички, обсебени от нарцисизъм, индивиди, са рядко доволни от дейността на доносника, и слагача, и очакват още, и още, угодничество. Вероятно, сравнявайки наказанията за несвършена работа с ползите, то, те са за доносника и лакея жестоки, много сурови, но - всеки прави своя избор и обикновено намира това, което търси.

За щастие на всички доносници, в посткомунистическата ни среда, мястото им е институционално запазено като, в повечето случаи, длъжността, влиянието и облагите, растат. Награждават ги, награждават се по между си, без някой да казва, какво са свършили или творчески създали, но всички се досещат, защото принадлежността им предполага! Примерите, нямат чет, тъй като доносниците и лакеите са навред!

Уникална държава, уникални човешки форми на съществуване, смразяващи обществени отношения! Те издигат и възторжено акламират посредствеността, и може би, заради това, общество, което е препълнено с предатели, доносници и лакеи, трудно просперира! Ще определя тяхното влияние по-точно  – то и те деградират, тъй като, не могат да създадат, нито да сътворят друго, а продължават да живеят, все така!

И независимо, че тези твари, са унизителни за човешкия род, те преживяват богато и спокойно -  даже, си позволяват да ни поучават, и безсрамно да напътстват!
*
Отмина сБъдни вечер, а след нея и поредната Коледа!
Оживяхме от ужасяващо премеждие, просто за секунда време!
За нас, както и за всички, хранещи надежди за успех, и благополучие, остава вярата в доброто, но, като че ли, продължаваме да не разбираме, че те, не ни се полагат, а принадлежат, само и единствено – на раболепните!
Напразно ще се заблуждаваме и ще продължим да се надяваме, да чакаме следващата, и следващата Коледа, която, най-накрая, ще ни донесе успеха, и щастието, за да се сбъднат мечтите, и надеждите ни!
мп