Прочетен: 360 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2018 09:16
Уморих се!
Уморих се, Боже!
Уморих се да се боря с живота! Сякаш, не ме иска, вече.
Уморих се да се боря с тези, на които исках да помогна – а те ме гледаха в ръцете!
Уморих се да измислям, неизмислени и неоткрити идеи, и решения за града, в който живея, и обичам.
Уморих се да страдам от завистта, от лъжата, уморих се да играя на криеница с тия, които вземаха решения и се измъкваха като червеи, сякаш, не бяха хора! Сякаш, не бяха и те граждани на града!
Уморих се да се боря с глупаци, нищо, че търсех и непрекъснато измислях, и творих с професията си проекти в обща полза, които щяха да направят живота им по-добър, а града по-богат, и привлекателен.
Уморих се да се боря с достойнството си срещу раболепието и алчността им!
Уморих се, Боже!
Загубих вяра, че умното и доброто побеждават пошлото, тъпото, неукото, и алчното. Загубих вярата си в почтеността, изтля в безверието му. Изглежда и то няма умора, сигурно е вечно!
Уморих се!
Защо никой, не иска да направи нещо за този град, каквото и да е?
Наистина ли сме роби, обречени роби?
мп