Дали, властта на Русия успя, в опита си, да ни завладее и да направи от нас роби като своя народ? Дали, властта у нас, успя да моделира нашия народ така, че да наложи нейната вековна стръвна нужда да ни притежава или се стреми да ни продаде, отново, безплатно да ни пробута на други господари!?
Темата е неприятна и вероятно, заради това едни – не си задават подобни въпроси, а други – знаят отговора им, но, и те гузно мълчат, и така, дават възможност на жадните, да се напиват безпрепятствено със силите му!
*
С времето истините, често, придобиват образа на лъжата и започват да изглеждат като нея, а то, отново,  ги превръща, но в други, чужди „истини“!! Хората и обществото се страхуват, и ги избягват, дори, се крият от тях, за да не излязат на светло, и пак да се оплетат в измамата им! Сигурно, има - защо да се страхуват!
Така, границите между истината и неистината, на фактите, на лъжата и измамата, постепенно губят и променят очертанията си, в зависимост от устата, която го изказва, и се стига до там, че гражданите забравят да се питат, кое е вярното, къде е истината, забравят за справедливостта и правата си, загубват нишката и смисъла на живота си, забравят, че могат да са и свободни, но, само, когато успяват да реализират мечтите си! Когато се пречи - те престават да бъдат и граждани, а общността им се разпада и се питаме - защо живеят, защо тогава живеят?
Кой и кога е упълномощил властта да отнема правата им? Кому служи гражданинът, без права, за какво са му на обществото – безправни граждани, нужни ли са му, изобщо? Прилича ли това общество на човешко, на гражданско общество или повече прилича на аморфна маса от немислещи фабрики … за отпадъци?
*
Защо София, през изминалите години, не успя да синхронизира растежа си с други прогресивни форми на транспортно-комуникационната си структура, освен, с метрото? Защо градът пропусна шанса да съхрани и увеличи чистотата на средата и въздуха си, защо се омота в корупция при отоплението си?
Защо загуби необходимите контакти с планините, с богатствата на археологията и съвместното й експониране със съвремието, защо забрави бликащите от недрата й богатства, защо отхвърли с пренебрежение качествата на градската среда като изостави и пешеходци, и велосипедисти, и автомобилисти, имитирайки загриженост?!
Защо хвърли на кучетата, безсмислено, събираното всеобщо богатство, защо пропусна момента да си послужи с него за интелектуалното си израстване?!
*
Имам чувството, че сме тръгнали по грешен път, в грешна посока!
Приличаме на маратонец - сбъркал състезателното трасе и тича, в безумието си, надпреварвайки се, сам, със себе си, по друго – без да разбира, че пътят го води към блатото. Тъжна, много тъжна гледка сме – народ, който уж разбира, че греши, но продължава, в упорството си!
Не се живее, само с крадене, трябва и да даваш! Иначе, съдбата ще изпрати друг - теб да окраде.
мп