Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2019 00:15 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 727 Отново с ескиз 20
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 463 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.05.2019 20:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 727  
ОТНОВО,  публикувам ескиз 20, който не сте прочели, а трябва!
Градски ескиз N 20

 image

                                                                                                    фотомонтаж арх. Аспарухов

Чудно нещо е градът!
Прилича ми на камък, който всяко поколение, което е живяло в него, дялка, според своите изисквания и вкусове, а той, все си пази формата и като че ли, тя - все расте, променя се, ту щастлива, ту нещастна, правейки и буболечките в нея такива.
Има ли друго материално нещо на земята, което да притежава тези качества! Мисля, че няма, поне не се сещам за такова. Човешките поколения, едно след друго, го променят, изграждат и рушат, усукват и изтискват всичките му сокове и сили, а, не след дълго – той, отново е жизнен и във форма.
Изглежда, че винаги излиза крайният победител, невидим, но несъмнен победител! Наистина, той се бори с различни поколения хора като борец срещу борец, но те са винаги нови и с неутолима амбиция да го победят.
Успяват, естествено, в рамките на краткия им живот. А после – изчезват, оставяйки или добрите, или лошите си дела в него. Оставя добрите, полезните и значимите, и не толкова значими човешки намеси върху безсмъртното си тяло, а другото потъва във времето на забравата, и дългите години живот, без памет за него, и създателите му.

Изглежда животът на човека е неразривно свързан с неговия, независимо, огромните възрастови разлики, Като че ли, той се труди, учи и живее, само и само, да му докаже, че е съществувал, че е творил, а това се вижда или остава само, ако градът реши да го запази.
Как го пази? Просто – не позволява на следващите поколения да го разрушат, убеждавайки ги, че го харесват. Но, идват други, които не се хващат на въдицата и очакваното се случва – новите унищожават дълго пазеното. Очевидно, останалите артефакти от преди хилядолетия, са плод на уникална човешка небрежност или немарливост, а може би, понякога и на високомерие, така характерно, за дребната буболечка или мушица като за тях, той няма заслуга.

Стимулира ли градът човека да твори, да създава, да измисля, да се вдъхновява? Повече от сигурно е това. Смея да помисля и дори това, че именно градът е създал, и оформил необятното човешко въображение, бутайки го, мачкайки го, присмивайки му се, адмирирайки го, макар и рядко, помагайки му, само, когато той е пожелал да помогне!
Е, дали, градът не е одушевено и мислещо същество?
Не вярвам, но доказателствата оборват неверието ми. Дори, си мисля, че той си избира, на кого да помага и на кого не, гледайки с насмешка безрезултатните опити на някой да се реализира с качествата си на човек, а, не на малка, дребна и угодлива буболечка, готова на всичко - за минутата негово признание.
Рояците мушички, живеещи ден, ордите от амбициозни буболечки, топлещи се като паразити сред човешкото множество – съществуват за това. Да се докажат, след което да изчезнат, удовлетворили миниатюрната си амбиция и блеснали за миг. Милиарди съществували, които никой, никога, не е познавал, нито ще помни. Защо ли са живели?

Отговорът е прост, но невероятен – за да живее градът! 
мп




Тагове:   градът,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 1381520
Постинги: 1696
Коментари: 16
Гласове: 472
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031