Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2019 21:23 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 734 Публикувам редактирания ескиз 14 като текстът
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 172 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.02.2019 17:23


ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 734
Публикувам и редактирания ескиз 14 като текстът коментира, отново, проблеми на града
 

image

Градът е най-уникалното човешко творение!
Създаването му е обяснимо следствие на нуждата на човека от защита и единодействие. Оптималният човешки град е свързан с неговия, човешки мащаб. Вероятно, най-близък е до големината на древните тракийски полиси, родили се по западния и южен бряг на Мала Азия, днес, в съвременна Турция.
Доброто ситуиране, контактът между суша и вода, очакваната почит към средата, и пейзажа, оптималния брой жители, осигурената възможност за самоотбрана, но и такава, за да регулират своето ежедневие, нуждата от упражняване на различни дейности, както и съобразяване с утвърдените човешки норми, и закони, стъпили - на дълго създавания човешки морал, при липса на жажда за нови територии, уседналия начин на живот, и възможността за самоизхранване, любовта към човешката, и природната красота, отличният климат - са малка част от условията, съпътстващи изграждането, и живота на един град. Подобен, донякъде, на днешните малки градчета, където всички се познават и там, където ги обединява наличието на общите препятствия, и „врагове“.

Често мисля за небрежността на съгражданите ни към града, които демонстрират апатията и нежеланието си да живеят с проблемите му. Дали, дългите години живот с обърканите посоки при развитието на нацията, не промениха духа и поведението му, дали, не усъвършенстваха робската му подчиненост, и не увеличиха, изкуствено създадените му комплекси от всичко, към всички, и най-вече, към себе си?!
Малоценен народ – вероятно, тази  е целта на манипулаторите, у нас и отвън, а силата му, очевидно, си е в него - народ като всеки друг, с качествата и недостатъците си. Мачкан хилядолетия, от свои и от чужди, той остава един от петте човешки етноса, най-стари на земята, запазвайки се от времето на съзнателното си обединение, и не променил същността си.

*
Думата ми беше за града.

Докога, гражданите на София ще гледат безучастно, как претенциозни архитекти, не достигнали восъчната си зрялост, методично цапат тъканта на града, превръщайки, плановата и пространствената му композиция в среда от произведения на кича, на – очевидна, професионална неподготвеност, и безотговорност? Докога, градът ще търпи да му нанасят рани и да загрозяват физиономията му, разни, заслепени от гениалността си, хора?
Може би преувеличавам, но, все пак, защо не тръгнете из града, защо не минете, откъдето и да е, за да видите кича, или както искате го наречете?! Кичът, не е, нито мутро-барок, нито архитектура, той е обида за професията! Той е обида за града!

Защо всички говорим с презрение за множеството изпълнени сгради, блестящи с псевдо-архитектурата си, оцапани с елементи, които се карат по-между си, които са несъвместими, едни с други, по форма, по пропорции  и материали?

Защо обществото мълчи и не изсъска, срещу зловонието, което изпълва града? Нямало критика .... че, кой ще се осмели, коя буболечка ще си позволи, да мисли по човешки, да говори човешки, да иска като свободен и интелигентен гражданин. Има ли такава? Няма, няма и да има, защото за дребните твари липсва алтернатива, различна от тази висока позиция, достигната в архитектурното творчество в страната. Вместо, да се планира – всичко се оставя на случайността. Такава, обаче, в архитектурата, несъмнено, не съществува - там, където тя върви по определените правила и норми. Другото, очевидно, е за аматьори, които, никога, не биха могли да достигнат до тях, независимо ордените и медалите.

Сред гмежта от куриозни, в същността си, нови сгради, тук – там, има и архитектура. За нея говорим и разискваме. Но, тя стои чужда в средата ,чужда - до кича и започва да говори, лека-полека, на неговия диалект.
Какво пречеше на институциите да организират проучването и проектирането на средата?
Знам, че знаете, но, не го казвайте на глас, защото, някой ще чуе и ще ни се смее - такива неща се правят в Абисиния, а, не тук. Днешните звезди на българския пазар, които светят в мътното огледало на неподготвената  журналистика, няма да са сред светилата на бъдещето и поради това, те трябва да търсят професионалната критика, за да им помогне, и подкрепи, за да не плащат, както досега, толкова много на възложителите си. Но, къде да я намерят?

Написах много думи, дано, ме разберат. Ако, не схванат гражданите и гениите, едва ли, ще може, нещо повече, да се направи. Знае се и че градът е вечен - ще изтърпи, и тази кожна екзема. Опасно, би било, ако тя просъществува и се превърне в хронична болест, Тогава,  човеците ще живеят и обикалят само градовете, където могат да се видят наслагани хилядолетия, запазена, уважавана история, и култура. А тук – всичко ще остане с многото изменени физиономии и с многото маски, без ни едно, чисто лице.

Творим в среда, прилична на блато – оживява този, добрал се до твърда земя.
У нас, тя е олицетворена от политическата конюктура, което доказва, отново, днешната ни обществена изостаналост, независимо от високата технологична, политическа и интелектуална среда, извън блатото. С нея, непрекъснато се сравняваме и имитираме, дъвчейки Or-bit или тъпчейки се с Мак-ak-dollars, сякаш, си нямаме кухня и култура, поне, на няколко хиляди години! Малоумно е състоянието ни и вероятно, поради това, сме изпаднали, от години, в пълен национален срив - пореден, безсмислен и безкраен!
мп / 28.01.2013 г.





Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 309057
Постинги: 648
Коментари: 1
Гласове: 92
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31