Край извора от жажда ще загина,
край огъня треперя вкочанен,
в родината си сякаш съм в чужбина,
като във пещ пламтя и съм студен,
съвсем съм гол и царски пременен,
усмихнат плача, чакам без отрада,
посрещам мъката като награда,
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувст(ву)вам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен,
в незнаен път с доверие ще мина,
в случайността съм твърдо убеден,
печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада,
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.

Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм опечален,
гневът ми е възторг наполовина,
от откровеността съм оскърбен,
ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада,
щади ме този, който ме напада,
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада,
добре приет и нежелан съм аз.

Сбрах, господи, от знания грамада,
а сред невежество духът ми страда,
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.
прев. Пенчо Симов

мп