Салвадор Дали


Този въпрос си задават всички, вложили въображение, ум, разсъдък и амбиция, след реализирането на всяка своя идея.
Вероятно, са си го задавали, задават си го и днес майсторите, и изпълнителите на политическата манипулация, размишлявайки след години върху резултатите от своите игри, безвъзвратно променили живота на милиони живи и мислещи човешки същества, след краха на политическото, и икономическото състояние на социалистическата идеология.

Успяхме ли?
Да!
Успяхме да опазим властта.
Успяхме да запазим разликите с управляваните.
Успяхме да опазим, само за нас - средствата за производство.
Успяхме да заздравим средата, чрез силата на репресивната система.
Съхранихме и доразвихме формите на управление на структурите от времето на тоталитарната държава.
Обучихме избраните изпълнители, макар и набързо, на две - на три.
Разпределихме средствата сред подбраните.
Приватизирахме държавната и общинската собственост, а ничията - превърнахме в нечия.
Унищожихме, наложените до скоро, икономически отношения.
Създадохме хаос, тотален хаос.
Обезценихме човешкия живот.
Насадихме интерес към жестокостта, убийствата и моралната разпуснатост, за да разбием традиционната сила, на опазения хилядолетия морал.

Обезобразихме образованието.
Манипулирахме младите, принизихме качеството им на образованост и разрушихме, най-вече морала им.
Противопоставихме етносите и взривихме отношенията им, други изоставихме.  
Създадохме политически формации с измамни платформи.
Издигнахме лидери - без да сме сигурни в лидерските им качества.
Опитахме се да излъжем народа, че сме се променили.
Използвахме шлаката -  от шлаката от народа.

Използвахме религиите!
Премахнахме справедливостта с помощта на правосъдието!
Узаконихме кражбата и измамата!
Насилствено разболяхме народа!
Направихме опит да излъжем и европейските, и световни институции.
Плъзнахме по цялата земя като влязохме в структурите на светли и тъмни политически, икономически, финансови, и културни структури като първоначално целта ни беше да останем живи в глупавия и наивен свят, който - дори, ни остави да действаме, вярвайки в почтеността ни. Вярваха, че сме бъдещето на още по-добрия свят, без да предполагат, че сме опасни за останалите живи същества, тъй като сме свръх-жизнени и брутални като раковите клетки, служещи, единствено, за унищожение. Тогава, светът пропадна!
Завладяхме го и започнахме да си играем с него.
Ние, не сме наивни като тях.
*
Но, защо, днес се учудват, че сме ги излъгали, че сме ги окрали?
Защо се питат, сякаш, не знаеха - та, нали, направихме тази метаморфоза, заедно с тях, нали, всички са очевидци, а повечето и преки участници. Окрадените са наясно, че успяхме.  Кои, тогава, са измамените - хората ли, природата ли, не знаем?
Нали, всички виждаха пътя на кражбата, на парите, виждаха и мъката, и усилията, които полагаме, за да преодолеем, очевидната липса на знания за управлението, която още продължава да ни крещи.
Успяхме ли?

Опитахме се да премахнем липсата на възможности, дори, за естествената нужда на всеки да диша! Друго, не можем да направим - нито повече, нито по-малко, а който не иска да живее така – да се маха!

Затова, още държим главите си заровени в пясъка на грозната, неграмотната и непочтена метаморфоза, според противниците ни, но - не, защото ни е страх,
а от срам да погледнем хората в очите!
Затова се и крием, и бягаме от тях, без някой да ни гони. Бягаме, за да не ни застигнат остатъците от зачатъците на съвестта, които бяхме декларирали, че имаме.
Но, отдавна вече, не ни дреме.
Успяхме, нали?
мп