Colossal

 
Липсата на визия за живота, за настоящето и бъдещето ни, десетилетия, бих казал столетия, не смущаваше никого, но, изглежда опряхме дъното!
Преди, в близкото минало, поне, имаше партийни конгреси, които показваха на народа ясното му настояще и още по-светлото му бъдеще. От близо четири десетилетия, няма кой да ни показва пътя!
И изневиделица, от тъмнината на нищото, изскочиха шамани и гадатели, подобни на тия от скапаните телевизионни програми. Бяха се нароили всякакви, от кол и от въже  – готови да извадят, дълго критите си знания, с които щяха да ни омагьосат, сочейки пътя, който и те самите, не виждат!
Обществото замря в очакване!
И традиционният шум от културни вибрации изчезна, защото млади архитекти-шамани се ангажираха да ни омаят с визията си за София, а други по-улегнали академици и професори се устремиха да ни съберат очите с фокуси, с фантастичните си знания, и умения да виждат по-ясно светлото бъдеще на града, рода, и Родината!
Сравненията не са случайни.
Младите магьосници, изглежда смятат, че притежават гениални способности да виждат бъдещето в развитието на един от старите градове на Земята, така, както – никой друг, живял случайно, тук. Другите, пък бяха, още по-големи, истински магьосници, дори, сред майсторите на политически предвиждания.
Болестите им бързо се разпространиха, сред вярващата беднотия. Появиха се гадатели и от други, не по-малко, знаменити професии. Забулени с шамиите на религиозни и политически отклонения, от нормалния свят на обикновените хора, изскочиха от дупките на ограничената си моралност, и пороци, за да ни посочат бъдещето, сякаш, народът и гражданското му общество, бяха спали столетие като тях, и нямаха представа от нуждите си!
Боже, опази ни от поредната магия на тия магьосници и гадатели!

Излязох навън и ги видях. Бяха се наредили на опашка - чакаха, все еднородни и непосредствени, умни граждани, а знанията, и умът им се бяха изписали на бледите им, и недохранени лица на мислители, и откриватели.
Замръзнах в почуда – къде се бяха крили до сега, в коя монашеска килия, в коя дупка на труднодостъпните скали се бяха сврели, толкова дълго, отчуждени от реалния свят на хората? Къде бяха до сега, за да помогнат на бедстващия народ и на водачите му? Та, те можеха, поне с малко, да го отклонят от това, безкрайно духовно и морално пропадане?! Къде бяха, за да го научат, как да хапва и той от трапезата на знанието!

Salus populi suprema lex esto!
Благото на народа трябва да е висш закон! – твърдят живелите, преди нас, философи, но нашите, не искали и да знаят това. Усамотили се, за да се облагодетелстват за негова сметка и не им било, нито до бъдещето му, нито до пътищата към него. Крадели ненаситно, заедно с другите апаши и днес, не им оставаше време, за нищо друго.
И днес изведнъж изскочиха, наистина от нищото, и решиха, че ще му дават акъл, как да живее живота си, и как да постигне мечтите за бъдещето на децата!
Представяте ли си, ще го учат!!

Политическият мироглед, на членовете на тези многознаещи групи, събрани, за да ни научат, как трябва да се развием стратегически, бяха в неудобната и безперспективна позиция - да дават акъл на майстори готвачи, призовани, за пръв път, да сготвят буламача на турлю гювеча. Бяха ограничени, не само, от политическата рамка на своите всеобхватни знания и  разбирания, но, и от ограничените възможности на майсторите  -  да се занимават със създаване на политическа, и икономическа манджа, без необходимите нравствени, и морални продукти, подправки, и отговорности! Противоречията бяха предпоставка за ограничаване на и без това, миниатюрния им творчески потенциал, тъй като задачата изискваше от тях да проектират и създадат общовалиден, за всичко живо, и неживо, нов продукт!

Повече от очевидно, щеше да бъде, а и ние знаем, че те, в един светъл ден, щяха да потърсят начини да се измъкнат от кашата, в която геройски се бяха накиснали, откривайки неоткритите земи по плоския им свят, оставяйки народ и държава в същото състояние – слепи, и невиждащи, прехвърляйки, по традиция, вината си върху тях!

Визиите за София и за България, видимо, си приличат. Обединява ги темата за предсказанието, за бъдещето на града, гражданите и държавата, които всички те, отдавна, активно консумираха. Приличат си и по ентусиазма при мастурбирането, свързан с избора на пътя! Еднакво щеше да е и словоблудството, а и резултатите щяха да са като две капки вода, с тия от отминалите партийни конгреси, тъй като, не можеха да си позволят и друго - нали, бяха пропити с духа им!
Естествено, след приключване на тежката и отговорна работа по откривателството, авторите щяха да получат високите тенекиени благодарности от вождове, и от целокупното малцинство, на подобните им - бързо и ентусиазирано забогатели граждани, на икономически кретащата държавица!

Щяло да има смяна на модела!
Представяте ли си?!
Та, кой от тях, от тези грамотни визионери, би могъл да открие друг, различен път - от тоя, по който са се движили вкупом, до сега? Кой би могъл да управлява друго, различно духовно състояние от това, сред което цял живот са вегетирали - немислещи, неработещи и лентяйстващи, върху гърба на слепия, и търпелив народ?
И да искат, не биха могли, защото идеологията на експроприирането, и експлоатацията, бе отдавна замъглила, и ума, и погледа им!

Доброто, в случая бе, че те, не искат - и за пореден път си позволиха да се пошегуват с обществата на глухите, и слепите! Не биха могли да им го покажат, защото от своя страна едните, нямаше да могат го видят, нито да го разберат - другите, тъй като липсваха и липсват институции, които да ги преведат, и предадат. Отдавна беше изчезнала връзката между тях. Липсваше и превод на думите, с които щяха да оправдаят своята човешка ограниченост, и неспособност да пророкуват, но, все още, беше жива неинтелигентната среда, и умствената бедност на тия, за които бяха предназначени гениалните им прозрения.

Очевидно, ще я караме,  все така! Още повече, че, ако избухне войната, към която някои се стремят - те отново, ще намерят път, за да изклинчат и да се спасят, загърбвайки постигнатото. Такова, просто, не е възможно да има!
Но пророци и илюзионисти, колкото щеш! 
мп