Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04 09:27 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 759 Прозорците
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 361 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.04 19:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 759
Прозорците

image


Отскоро се вглеждам в очите на града, гледам към затворените,  дълго затворените прозорци. Личат по мръсната дограма, по немитите с години стъкла, по спуснатите пердета и жалузи. Говорят, че в тях, никой не живее. Приличат на тъжното и немито лице на просещия старец или на бабата, която се беше загубила в селото си.
Бяха загубили душата на живелите преди, сякаш, за да потвърдят, че и духът умира, въпреки, че не би могъл да ослепее като тях!
Не знам, дали, съм прав!
Не знам и какво да мисля!
Усещам сдържаната и плашеща мъка на изоставения, която се влияе от хората и от несръчната власт, а, не от сградите, и тъжните им очи!

Прозорците говорят, че градът боледува. Беше опустял, жителите му го бяха напуснали!
Не бих си и помислил, обаче, че са престанали да го обичат, дори, заради тъпата власт, която им открадна живота, и ги принуди да тръгнат да го търсят по широкия свят, надявайки се, нейде, да го намерят, нищо, че всички знаеха, че той остана тук – в любимия град, в квартала и в тези сгради, между тези стени - с техните отворени, и любопитни очи, които жадно поглъщаха света отвън.

Вторачвам се и започвам да ги броя – един, втори, трети. Стигам до дванайсет, а само очите на четири светят! При другия вход, в който се загледах сутринта – изоставените бяха с един повече! Само, с един!
Прозорците плачат овехтели - от дни и години не бяха гледали света с очите на своите близки. И те бленуват като старите родители - мечтаят да видят, отново, деца и внуци, преди да затворят своите. Градът и сградите, и прозорците им, търсят да изплачат мъката си някому, искат да открият, дори, скритите тайни, за да оживеят, … отново.
Градът умира без хората, а останалите продължават да се проклинат тихо и те, с мъката си. Разбират, че не могат да помогнат, нито на себе си, нито на невиждащите прозорци.
Не би успяла да помогне и властта - безхаберието, и малоумието й беше безгранично.
Градът и децата му, сякаш, й бяха чужди!
Все по-често се хващаха, че мечтаят и се молят на различни светии - да им помогнат, и да ги избавят от напастта й, искаха, дори, да й простят – но, сред нея, нямаше виновни!
мп





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 180498
Постинги: 469
Коментари: 1
Гласове: 54
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30