Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04 11:11 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 760 Към ескиз 61 Въображение
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.04 11:15


ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 760


image


Разсъждавах върху синтеза на изкуствата, бях започнал да скицирам и текста, когато приятел ме покани да вляза в група от Facebook, за която не подозирах, че съществува. Прекалено интересна беше за мен.
Влязох с радост, но, още при първата ми кореспонденция, с която изразих благодарността си, споделяйки, че ме е хванал на "местопрестъплението", пишейки по темата  -  "слово и музика, художествени и пластични изкуства, заедно с майка им архитектурата", някаква проскубана кокошка  ме попари с простотията си. От тогава, не съм се обръщал към тези първоначални скици, за това предлагам ескиз, написан преди пет години, ескиз за въображението ви. 

Градски ескизи 61
Въображение

1.Четеш ли, обичаш ли поезия или проза?
Обичаш ли хармонията между думите и значенията им, събрани в изречения или строфи, изригнали от въображението на твореца, когото не познаваш, но чувстваш, че знаеш, отдавна. Изречени с блясъка на въображението и широтата на чувствата на човек, живял години или столетия, преди теб, дори - днес.
Обхващат те отвсякъде, влизат в ума и разсъдъка ти – и си кротуваш, онемял от потока чувства, от магията на думите, с тяхната музика, и хармония.
О, боже, как може човек да го каже толкова хубаво, толкова ясно и кратко! Какъв е този разум, какво е това необятно въображение!
Чудиш се, от къде са му дошли в главата, въпреки, че знаеш, че са излезли от там - от душата му и от въображението й.

2. Учеха се да рисуват дълго и цял живот нямаше да спрат.
Единият създаде удивителни картини, наблюдавайки себе си, околните и средата, със сетивата си.
Другият - също, но рисуваше с разума си. И на двамата, все нещо, не им достигаше, все нещо, не ги задоволяваше.
Единият искаше да спре да прерисува, създаденото от природата и човека, но, не смееше да опита, страхуваше се. Щеше да остане без хляб и поръчки.
Другият – търсеше и търсеше това, което виждаше разумът му, а не очите. Все гладен, все упорит.
Знаеха и кой, и как би могъл да им помогне. Притежаваха го в излишък.
Въображението им!
Кой ли щеше да го стигне пръв, кой ли щеше да остане в историята?

3. Удивлението от прекрасната музика е мигновено.
Запяваш и ти.
Пригласяш, тананикаш в себе си и поглъщаш нейното очарование. Пееш, викаш дори, тактуваш, немислейки за твореца и за изпълнителя.
И те не знаят, че нейде – на оня край на земята, звучи тяхна творба и, че ти я пееш очарован, захласнал се в нейната хармония.
Чудно е, как звуците от техните глави влизат в главите на толкова много хора по света, как тяхното въображение обладава едновременно въображението на милиони - с години, с поколения, на млади и стари.....без да ги задължават, без да знаят цената му, дори.
Това е магията на въображението! Тя смайва и омайва.
Тя прилича на слънчевите лъчи, на прозрачността и чистотата на въздуха,
естествено разбира се – без тяхната скъпоценност, но с огромното удоволствие ,и с насладата от случайно открито съкровище.
Не е толкова важно за живота ти, но без него ти не би се чувствал човек, защото въображението на твореца е омагьосало разума ти и кротко, и свойски, несъзнателно подхващаш мелодията, влязла през ключалката на твоята душа. Проглеждаш възторжен, запяваш унесен като....човек. Раздухваш вятъра на разума и чара на интелигентността, благодарен и щастлив, че живееш, че съществуваш - ти малката буболечка, опитомила въображението.

4. Едвам, едвам пристъпяш, плахо и стъписано, удивен, възхитен, подтиснат, омагьосан!
Пространството!
То е твое!
То е духа ти, желанието ти, човешката ти свобода и възможност.
Говори ти, ласкае те, прегръща те, притиска те. Пее ти, крещи с възторга си или аплодира неистово въображението ти на творец, гледал с очите на милиони като теб, за да го създадеш. Ти си творецът, с невероятното въображение, с което създаваш пространства от цветове, от музика и от обеми. Преливаш ги в абстрактната им интрига - за очите и душите на милионите като теб!

5. Градът е прегърнал човешкото въображение и живее с него! Не го пуска, а и то - няма, къде да отиде! И ние с него, и ние в него, и то с нас.
Е,.. от нас въображението, от него – стимула към свобода на въображението!

Вече не мисля, само си въобразявам, че мисля.
мп




Тагове:   въображение,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 180495
Постинги: 469
Коментари: 1
Гласове: 54
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30