Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04 17:05 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 762 Има неща
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 156 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.05 14:47


ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 762 
Има неща ...
или още за проектите за нов Музей на българските букви и писменост, както и за нов Национален исторически музей

 
image


Публикувам, леко преработен, ескиз, за който стана дума, рано тази сутрин, в приятелски разговор. Темата му е уникална творческа находка и дълбоко ме вълнува. Написан е през лятото на 2010 година. Приемането и реализацията му предлагаха да се създадат за града нови, и  неподозирани пространствени, и функционални възможности! Особено, когато градът е столица! Можеха чувствително да променят плановата структура на ядрото на сакралната зона, да се промени и образа, и на останалите централни части, можеше да създаде нови културни възможности за всички млади, и възрастните граждани, и гости. Щеше да промени сърцето на града!
Категорично можеше да заяви безспорният ни принос към културната история на човечеството, който щеше да промени статута на страната и държавните институции в световен мащаб, щеше да промени самочувствието на българския народ, демонстрирайки приноса, без да надценява стойността и значението му! Проектът се нуждаеше и се нуждае от институционална подкрепа, защото, все още, търси бъдещето на София и се надявам да я получи!
Очаквам подкрепа от всички българи и граждани на София!  

По темите съм писал и публикувал, и по-късно в други ескизи, отнасящи се за града, говорил съм и пред колеги, но видимо, без резултат!
Само, някои колеги и институции копират несполучливо, и това е, напълно, естествено. Но, професионализмът притежава свои закони, които, ако се нарушават, Съдбата наказва недобросъвестните и некоректните, имитаторите и крадците!   

   Градски ескизи 1

  Понеделник, 21 Юни 2010 00:00 

 

Има неща, които трябва да кажеш днес, защото утре ще съжаляваш, че си пропуснал момента.

Ако няма, какво да кажеш, е по-добре да мълчиш и да не ръсиш буламачи като някои, които смятат, че разбират от всичко. Като някои, които се вземат на сериозно и учат мало, и голямо. Наскоро четох буламача на един колега, който, като че ли, иска да се вживее в ролята на гуру на градоустройствената практика, без да има такава. Важните проблеми на града не трябва да се възлагат на случайни хора, защото резултат или няма, или е негативен. Липсата на опит, а не на ум, е важна и когато умът придобие опит, тогава може да се дават съвети. Всичко останало е материал за лековерни.

Какво очаква градът от нас - днешните му граждани?

Градът има нужда от промени, които да го наредят до съвременните еталони. Градът изпитва необходимост от функционални и градоустройствени елементи, които по една или друга причина не са реализирани, отлагани или са непрофесионално подминавани. Тези функции и елементи ще го направят по-завършен, и ако ги няма - е необходимо да се реализират! Без тях, в лабораторията на града, не може да се извършват реакциите, свързващи го тясно с жителите му. Плановото и пространствено планиране на София, особено, на нейните централни части, очевидно, са сбъркани! Сбъркани са от хора, които са използвали града само като място, в което могат да налагат своята политическа, а не и културна власт, а тя остава.

От нужните на града - нови или нереализирани функции и елементи коментирам само три от изключителна важност:

1. Създаване на музей на българската писменост и култура, музей на буквите, изкуствата, музей на бележити българи в областта на културата. За участие в експозициите е възможно да се поканят и всички етнически, и национални култури, които са използвали, и продължават да използват българската азбука.

2. Създаване на национален исторически музей и вечна среда за велики българи. Задължителното място на НИМ е в ядрото на свещената зона, а, не в покрайнините на града! 

3. Изграждане на устойчива пешеходна среда, обхващаща, основно,  териториите на свещения градски, политически и културен център. Създаването й ще придаде на София устойчив образ на умен съвременен град!

За реализиране на тези три основни градски елемента е необходимо да се извършат някои важни дейности, които да улеснят съществуването им:

В демографско отношение - трябва да се спре нарастване на населението на София и да се дисциплинира процеса!
В планово отношение - е необходимо да се затвори градският център за транспорт и да се експонира древния град, като се използват средства от европейски програми в областта на реконструкцията, и регенерацията.
В транспортно отношение - трябва да се създадат условия за изграждане на най-необходимите транспортно-комуникационни артерии, въз основа на архитектурни и комуникационни проекти.
Важно е  и да се изчистят всички свободни пространства – площади, градини, и други, от тенекиените боклуци, както и да се прекъсне практиката с важни проблеми на града да се занимават неподготвени проектанти, главни архитекти и кметове.

1. Предлагам създаване на национален музей на Българската писменост, буквите и културата,

върху терена на Художествената академия, и неговото пешеходно обвързване с пространствата, и сградите на сакралната зона. Единствени ние, освен, арменци и грузинци, знаем авторите на буквите, и писмеността си – св. Кирил и Методи, св. Климент Охридски, Горазд, Наум, Сава и Ангеларий. Единствени, ние сме дали тази азбука, на 350 милиона хора по света, за да пишат и да четат. На нея са написани някои от световните постижения в поезията и литературата.
Освен културен, проблемът е и политически.
Музеят ще съхранява и ще експонира всичко свързано със създаването, и развитието на буквите, и писмеността до наши дни.

Сега теренът и функцията на сградите в него, категорично не отговарят на нивото му. Животът и градът, отдавна, са други. Какво търси, все още, в ядрото на града едно старо училище – днес малък университет. Градът е друг, средата е друга, а времето, в което живеем – коренно различно. Какво ще попречи на Художествената академия да си реши учебните проблеми със сграда, извън сакралния градски център? Определено нищо! Но това, което ще получи градът и държавата е в степени по-високо, и ценно. Защото, никъде по света няма сграда на писмеността, с която се изразяваш, освен, в Грузия и Армения! Защото, това е най-бележитото ни богатство, спрямо всички народи.
А ние нямаме такава! Ето, направете своя избор и ако споделяте проекта ми, накарайте умните да се успокоят, и да развеят по-високо знамето на знанието, и нашата почит, към мъдростта, и достойнството, с която го правим. Поразяващ ще е политическият контекст на проекта и неговата сила.

А пространствата около него? Цялата зона – от кръстовището на бул. Руски и Васил Левски до бул. Дондуков ще стане пешеходна зона. Ще включва пространствата около паметника на Васил Левски, ще се обогати и пространството около библиотеката, с паметника на св.св. Кирил и Методи, бъдещата национална художествена галерия и НГЧИ, заедно с всичко на изток и запад, защото проектът предлага, за пръв път в световната градоустройствена наука, и практика, създаването на Площад на културата! А той е „написан“, само трябва да си отворим очите!
Може бъдещата сграда на музея на българската култура и писменост да запази съществуващата сграда на Художествената академия, както, и да се „пробие” бъдещата, за да се свържат пространствата, пред нея, с тези, около катедралата „Александър Невски”, „Света София“, Народното Събрание и т.н. За целта е необходимо да се използва прастарата идея - да се вкопае автомобилното движение в посока юг – север още след кръстовището на бул. Руски и бул. Васил Левски. Тунелът би могъл да излезе на повърхността, малко преди улица Искър. Това ще освободи и даде възможност за създаване на устойчива пешеходна среда в сърцето на града.

Идеята за сграда – паметник на буквите и площад на културата, пред нея, сама по себе си, е уникална и аз вярвам в нейната скорошна реализация, защото е крайно необходима на града!

2. Предлагам създаване на Национален исторически музей върху територията, заемана от паметника на Съветската армия.

Тази ценна градска територия е нужна на града и на сакралната му зона! Тя принадлежи към нея. Паметникът ще се запази и ще бъде преместен другаде, където няма да има опасност за бъдещето му и няма да пречи на развитието му. Ценността на този терен и нуждата от национален исторически музей, подкрепят предложението ми, за обвързването му с останалата част от сакралната зона. Градът е жив организъм и е най-истинското поле за реализация на всички проекти, които биха го направили по-съвършено място за живеене, а всеки компромис, който ще спомогне за това, трябва да се адмирира, и реализира.

Пространството на Княжеската градина принадлежи на най-важната зона на централната градска част, принадлежи на свещения район на града и е редно да се използва с тези му функции!
София и България нямат Национален исторически музей, а сегашният, е в дън гори тилилейски. Мястото изисква сградата и нейните функции да са от най-високо институционално ниво, да принадлежат на града и държавата. Средата, днес - е с ненужни на града функции и национални отговорности, тя е изоставена, но по принцип принадлежи на града, и е едно от неговите богатства! Те ще се увеличат многократно след реализацията на предложението.
Декларирам, че предложението няма политически мотиви. Те са за политиците, независимо, че архитектурата е политика. Гледам и мисля за града, за неговото композиционно и функционално, планово, и пространствено решение.

3. Предлагам създаване и изграждане на устойчива пешеходна среда, и структура, обхващаща териториите на свещения градски, политически, и културен център.

Създаването на една устойчива пешеходна зона, започва от Площада на културата, от Народната библиотека – на изток, на запад и на юг като стига до Националния дворец на културата. Тя изисква навързването на малки и големи чисти пешеходни пространства, включващи цялото архитектурно, и религиозно богатство на града. То включва и консервацията, и експонирането на археологическото му богатство. Не съм чувал, нито виждал, някъде по света да се унищожават паметници на културата, затова – трябва внимателно да ги опазим!

Съзнавам, че и трите ми предложения са нестандартни, и категорични със своите позитивни качества. Важни са за града и реномето на държавата, а  реализацията им ще ги осигури! С тях София ще спечели.
Проектите притежават нотариална заверка!
Така, на основата на градоустройственото проектиране, в градове като София, би могло да се създаде по-усъвършенстван модел на среда за живеене и по-ефективен план за реализация, от чиято резултатност обществото, безспорно, е заинтересовано.
мп





Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 180495
Постинги: 469
Коментари: 1
Гласове: 54
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30