Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04 10:02 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N764 Разговорът
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.04 21:03


ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N764    
РАЗГОВОРЪТ  

 
— Кой хлопа в този късен час?       — Аз хлопам — каза Финдли..
— Върви си! Всички спят у нас!       — Не всички! — каза Финдли.
— Не зная, как си се решил…          — Реших се — каза Финдли.
— Ти май си нещо наумил.               — Май нещо — каза Финдли.

— При тебе, ако дойда вън…          — Ела де! — каза Финдли.
— Нощта ще минеме без сън.        — Ще минем! — каза Финдли.
— При мен да дойдеш, току-виж… — Да дойда? — каза Финдли.
— До утре ти ще престоиш.          — До утре! — каза Финдли.

— Веднъж да минеш моя праг…      — Да мина! — каза Финдли.
— И утре, знам, ще тропаш пак.    — Ще тропам! — каза Финдли.
— Ще ти отворя, ала чуй…             — Отваряй!… — каза Финдли.
— Ни дума, някому за туй.
— Ни дума! — каза Финдли.              

                                                             „Финдли“, Робърт Бърнс, 1783 


Всички от тях!
Всички - не могат, а и не искат!

Не искат - защото, не могат!

Не могат и не искат да престанат да крадат, защото, не могат, и не искат да загубят, страхуват се да изпуснат, веднъж, дарената власт … над обществото на нормалните! Сигурно е прекалено интересно и вдъхновяващо да управляваш по-умни от теб!
Лесно е да управляваш, защото знаеш, че умните са апатични, многозначително апатични към всички и всичко, което ви свързва, и като че ли е следствие на многовековните опити да ги манипулираш, и да им даваш акъл!

Представяте ли си - глупави съветват умни!
Наистина, не греша! Умните, все още, не желаят да променят статуквото и заради това, спокойно, и безхаберно преживяват всяка поредна кражба - на тия, от партията на мързеливите, които озверяваха от глад и скука, поне, веднъж, на всеки петдесет години!
Дали, Съдбата, отново, ни изостави?
Дали и кога народът ще я вземе - в ръцете си?!
*
Днес, не могат, не желаят и няма да позволят да загубят заграбеното!
Нищо, че това действие, постепенно ще ги доведе, отново, до естественото им състояние на тотално оглупяване, на пълно затъпяване! Но, като се загледа човек, разбира, че тъпотата им работи, единствено, в тяхна полза - в полза на обществото на дребните, клонирани буболечки! 

Здравейте, буболечки!
Трябва да ви се признае, че стоите непоклатимо на върха на веригата на живия земен  живот! Доказахте, че и властта над обществото на homo sapiens, с право ви принадлежи! Но, все пак, колкото и да е учудващо, и да буди недоверие, дори – е ясно, че властта ви е дарена от тях, мислещите! Вие нямате капацитет.

Затова и обществото на хората дълго чака да се омърляте, както си знаете, както животът ви е научил - напълно, да се оцапате! Знае и че светът, не за пръв път, нито за последен, изпада до подобно ниско, морално и интелектуално, ниво!
*
Откраднатото принуждаваше буболечките да продължават да лъжат и да се крият. Не подозираха, заради ограничените си способности, че нормалните от човешкото общество знаят - какво и как откраднахте, как го стопанисвахте, и каква мъка изпитвахте в опитите си да го скриете, и себе си, дори, за да излезете пред него чисти, с белите одежди на невинността, обладана от гениалността ви на крадци!
Не искахте, никой да разбира, как експроприирахте богатствата, създадени от труда на целокупния народ и бързо ги превърнахте в отпадък, скраб, и пари. Продадохте ги за дребни  стотинки, не само, за да си накупите коли и жилища! Стремяхте се да излезете от интелектуалната си мизерия, и от ограничаващата среда на панелката – там, в края на града. Освободихте се от заграбеното, за да не ви обвини обществото, че сте го ограбили, затова си накупихте активи от чужди работещи структури. Изкарахте печалбата, също там - в чуждите банки, въобразявайки си, винаги, мислейки се за по-умни, по-комбинативни, и по-велики! Самочувствието ви беше неподправено, защото бяхте „деца“ на службите, което обстоятелство, обаче, ви показа и дискредитира! Нищо, че се смятахте за невидими - поради това, никой от вас, не се погледна в огледалото!
Нито веднъж -  от любопитство, дори!
Страхът, от възмездието на ограбените, ви беше сковал, а и знаехте, какво ще видите – обикновени, необразовани дребни земни същества, дишащи кислород, с твърде ограничени интелектуални възможности, недостатъчно нужни за нормалното човешко съществуване!
Да се бяхте погледнали, поне веднъж, си мисля!
Поне, веднъж – за сравнение!
Щяхте да видите изменените си бледи лица, подпухнали от фалшивата ви политическа принадлежност и несъразмерните си тела, които се опитвахте да прикриете, за да измамите, дори, близките си, и да завоалирате престъпните си действия.
Щяхте да видите истинския лик на клонирани от човешкия род - буболечки, хлебарки и миришещи на прокиснало вино, еднодневки-винарки, повратливи, и нагодливи с парадоксалната си сервилност, и с изумителната си некомпетентност, малки, и невзрачни субекти с големи, и с „основателните претенции на самосъздали се хора“! А бяхте просто плод на умопомрачения ум на страхливите ви създатели!
Страхът от разкритие беше обладал душичките ви, защото водеше към загуба на измамния престиж, който съчетан с природната ви наглост, позволи да създадете, нови  измамни комбинации, които доунищожиха и последните остатъци от, и без това, миниатюрните ви зачатъци от морал! Продължихте да лъжите и комбинирате, за да се оплетете в мрежите на лъжата, както се очакваше, най-накрая - без да се оглеждате!
Считахте, че народът е сляп и глупав … като вас!
Някои поискаха да реализират и мечтите си!
Махнаха се от гетото и се настаниха в скъпите квартали на града. След като окрадоха гражданите, ги принудихте да продадат и наследствените си жилища, унищожавайки паметта на средата, и хората в нея! Създадохте нови невзрачни сгради с безизразна, дори - кичозна архитектура. Променихте законите, за да осигурят възможност за бъдещи „капиталовложения“, без да се интересувате от пространствената и социалната им хармония. Създадохте нови форми за експлоатация на обеднялото население с единствената цел – да заграбите и неограбеното!
Угоднически манипулирахте обществото, без да показвате своята непочтена, но пълна подчиненост на чужди и злонамерени държавни, и специалните им структури.
Измамата беше, наистина пълна, но крайно недостатъчна, миризливо фалшива! Свършихте всичко така, както само буболечките можеха да свършат!
*
Принудихте народът да проси, а той, отдавна беше и гладен, и бос!
Принудихте младите да бягат надалеч от зловонието ви, а старите – бързо да мрат, след като издърпахте и последния им къшей хляб от устата! Народът, обаче, опази ума в главата си – напълно противоположно на процесите на изфирясването му, на изкуфяването, което се случи с партийните узурпатори, които, въпреки липсата му и пак, заради него, и пак, заради липсата му – зверски се изпокараха, и се вкопчиха в епични борби на живот, и смърт, помежду си! Всеки се бореше повече да заграби и повече умни, и нормални да измами!
Направихте опити да измамите и ония – уж, наивните, които ви помагаха с милионите, и милиардите си, с грантовете, и с програмите си, а бяха отворили, дори, и вратите на къщите си, за вас! 
Обхватът на измамите, в един момент, придоби гигантски размери, но продължихте да вярвате, че действията ви са невидими и блестящи! Разчитахте на подкрепа от преданите,  предварително създадени структури, чрез които дълго управлявахте опосканата държавица като изобщо, не се и интересувахте, какво става в нея! Бяхте готови да я продадете на всеки, който можеше да ви гарантира светло бъдеще, до девето коляно!
Появиха се и купувачи -  малко нови, повече стари! Желанието си, да продължават да ни владеят, изразиха ясно, именно, предишните, но и едните, и другите, гарантираха продажните условия!
*
Удивителни ситуации, умопомрачителни условия, зашеметяващи предложения при абсурдно, нечовешко развитие – без морал, без култура и без образование!
А, народът взе да се пита – кога напълно ще потъне, заради неграмотното ви многогодишно управление и кога ще загуби възможностите си да диша, дори! За всички беше ясно, че преживяваше поредните опити за унищожението му, но, днес бе нападнат и от вас, родните унищожители! Беше видно, че отново го бяхте предали, както продадохте всичко и Отечеството му, дори!
Знаеше и че предателите, никога нямаше да се откажат от гнусното си предателство, защото се страхуваха!!  Страхуваха се от гнева му и от очакваните забележки на господарите, за слабото управление! Оглеждахте се, непрекъснато, будни, а страхът ви беше заразен!

За да не им мътиш водата, да не им пречиш в плановете, да не им придирваш сметките, да не им уловиш кражбите. Нечистата им съвест, не им позволява да търпят край себе си ония, които не искат нищо за себе си. От такива те се боят като от чума. И имат право. 
Иван Кършовски / 1839 – 1914 /
мп




Тагове:   власт,   разговор,


Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 180626
Постинги: 469
Коментари: 1
Гласове: 54
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30