И в парка като в града има музиканти, които пеят или свирят пред незаинтересована публика. Свирят с автентичните си способности или чрез записаните възможности на други, в повечето случаи, майстори, скрито за разхождащите се. От няколко месеца двама - с цигулка и китара, дразнят слуха ми, свободно импровизирайки популярни музикални творби. Нейсе, може и да не е за лошо, но - заради тях заобикалям, за да не чувам немощната импровизация. Дали, чиновниците са ги прослушали предварително, не знам? По-вероятно е да са си лика прилика?!

*
Близо до западния вход на парка има един майстор на акордеона. И неговата музика не искам да слушам – слушал съм я години, до втръсване и ми е омръзнала.
Днес, отново, чух звуците на акордеона, но, все пак, минах по мостчето – покрай него, спрях се и го попитах - българин ли си?
Да! – отговори без да спира свирнята.
Защо, тогава свириш, само - чужди песни?
Свири български! – казах това, което ме дразнеше и отминах.
Това си знае, това свири – каза свидетел за думите ми. Двамина бяха седнали наблизо.
*
За жалост, все по-рядко, чувам и виждам в парка изключителния музикант, кръстен на Исус. Вероятно и той, и баща му показват изключителните му дарби, някъде по европейските градове и градчета! Неговите изпълнения, определено, надхвърлят ежедневието на нормалното!
мп