1.
Догмата на страха тежи върху човека и се отразява на града!
Догмата на страха се експлоатира от фокусници и манипулатори, откакто човек е започнал да мисли като насаждат страх от силата и властта, страх от тези, които ги притежават, упражняват и използват.
Няма по-искрено чувство от страха. То опустошава всичко около себе си. При него има постоянство, няма изненади, освен тези – от манипулациите на режисьорите над малките угодливи, и без това, човешки клонинги. Той ги парализира, сковава действия и мисли, желания и поривите им, ограничава творчеството и въображението, лишава човека от човешкото!
Догмата на страха абсорбира в себе си целия непълноценен живот на клонинга и го прави удобен за други, по-подходящи цели и действия. Тя го поставя в терапевтичното състояние на вечно болния и зависим!
2.
Буболечката извиква в съзнанието ми необяснимото чувство за опасност, за очаквана агресия и постоянно динамично нападение  -  с цел завоюване на територия, за незаконно присвояване, с непоколебимост, с безпардонност и безкрупулност, с находчивост и постоянна доминираща мимикрия, със зъл характер и действие, без образ и морал. Предизвиква усещането за нещо малко и хлъзгаво, нещо, което не можеш да хванеш или спреш, ако ..... не реагираш превантивно и своевременно, ако не нанесеш мълниеносен удар.
Измислям си, естествено!
Как може да ти напакости това малко и безобидно същество? Та, всеки е милиони пъти по-голям от него. Човекът не е като Гъливер, дори, а нещо много по-голямо и страшно.
Но изпитва страх. Необясним и смразяващ мисълта страх, който те ужасява!
Защо ли? Едните – малки и безобидни, другите – страшни и големи. Дали е така или е само привидно – и едното, и другото? За заблуда, за да се приспи зоркостта на очите и будното ми съзнание, да се обезоръжи желанието ми за чистота, да се отклони мисълта – нисши организми да не влизат в чинията и да духат супата, вместо мен, за да изстине.
Вместо мен!

Сещам се за едни думи на Чърчил, казани по друг повод, но пасващи на тази характеристика: 
".... .Буболечката е като крокодила – когато си отвори устата, не можеш да кажеш, дали, ти се усмихва или се кани да те изяде." 
Странни малки адаптивни създания! По-устойчиви от човека!
Без разум, но безсмъртни!
3.
В страната на буболечките - архитекти се почувстваха богове! Решиха, че са заприличали на своите създатели, на тези, които ги клонираха и управляваха в живота. Видяха се с нимб около главата!! 
И те бяха с подобна на малките, дребни и още по-дребни животинки - нежна и крехка душа. И те като тях се бяха взели на сериозно, и искаха, мечтаеха, дори, да се сравнят с творците си, и с Бог!
Не знам, дали го има, но, те са тук, край нас – малки, новоизлюпени от пашкула на времето личинки, днес – богоподобни!
Поогледайте се, моля! Има ли някой нормален сред тях? Не е ли и това част от догмата на страха, който ни пречи да видим, колко дребни и бездарни са някои от тях?
4.
Учудващо творение е градът - той, също изпитва страх!
Не знаехте, нали!?
Манипулаторите манипулират клонингите елегантно, най-вече чрез него, а 
травмите от насилието върху града са дълговечни, поради естествената продължителност на живота му... .Abantique, aborigine .... / от памтивека, от началото /.
Градът се възвисява или деградира, заедно с жителите си. Техните решения и условията правят всеки - добър или лош за живот, независимо от различните времеви дименсии на съществуването им. Отговорните поколения натрупват и увеличават постиженията, на живелите преди тях, над своите. Другите – са образец на недалновидност и безотговорност, характерни за описаните по-горе живи, и адаптивни видове, но, това не стига, защото историята бързо ги забравя, нали са свързани величини. Затова и градът, винаги е крайният победител, въпреки хроничните му болести, въпреки безуспешните и непрекъснати опити на властта да насажда малоумни градоустройствени решения, подобни на опитите за внедряването на ГМО културите в храната на човека, днес.
Градът е връзката на човека между настоящето, миналото и бъдещето, а архитектурата – неговата памет!
Страхът на града е и най-екзотичната му догма, защото и той като човека се притеснява най-много от нея! Като че ли и той, и буболечките в него се управляват лесно, но това е привидно, защото, все още, не е доказано. Очевидно, значително по-лесно е управлението над буболечките, а градът е тъпо и неодухотворено “същество”, което се управлява единствено и само със сила. Немислещо и невъзприемащо! Поне, така мислят чуруликащите цветноперести чиновничета.
А, дали е - кой да ни каже?
5.
Дали днес, догмата на страха не е вече on-line? Дали, се е трансформирала?
Дали, не си е същата - в нас, навсякъде около ни?    
Как мислите?
Какво се случи?
Къде е?
мп / март 2014 г.