ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 802
Очевидно

Очевидно, практиката да четеш, само това, което си написал и да харесваш, само това, което си измислил като отричаш творчеството на другите, е стара, отдавнашна болест на творците-интернационалисти - нелечима, като че ли, болест на психиката, често съпътствана от липсата на специализирани знания, опит и особено - на най-превъзходните нива на творческото въображение, прегърнали се с човешкото достойнство и професионалната етика.
Средата на архитектите и инженерите се препълни от самозвани корифеи, от кухи и трудно контролиращи обществените си изяви колеги.
За това издирих този стар ескиз, който ви предлагам сега, за да си създадете общата картина, свързана с ЦГЧ на София и не само с нея, както и да се  ангажирате в предизборната ситуация с активното участие на колегията, и за да се посмеем свободно на липсата на коректна самооценка ::

ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 373
Центърът на София, ларгото - проекти, развитие, реалност и бъдеще

Хората създават градовете си по свое подобие.
Всяко поколение се стреми да усъвършенства качествата на средата му и настойчиво отстранява недостатъците като влага в структурите му технологичните си открития. Колкото може и колкото позволяват възможностите на онези негови граждани, проявили - чрез знанията, културата и опита си, силата да го променят, в общ интерес.
Знаейки това, не съм изненадан от „неповторимата“ красота на централната градска част на София, реализирана преди и „усъвършенствана“ наскоро. Създаденото, не ме впечатлява и днес.
Творците и те, създават красота, по свое подобие, защото творчеството и работата им, се оглеждат в огледалото на знанията, на въображението, на отговорността и на почтеността, която притежават!
Грозните и слабо подготвените създават грозен, скучен и непретенциозен град, и си приличат с него! Не се учудвайте, толкова могат!
Не говоря за физическата, а за невидимата - духовна, нравствена и морална красота!
Без тази красота, няма архитектура, няма и град! Защото, както казва и Монтескьо – без морал, няма общество, а ще има ли, и какъв ще е градът, без нея?!
1.
Когато за пръв път, предложих отвора, в средата на пространството, обозначено като Ларго, исках да създам връзка, между бъдещото пешеходно пространство на теренното ниво и нивото на съществувалия, преди хилядолетия, тракийски, римски, византийски, турски, и български град. Свързах двете основни нива, в конкурсния ни проект, за бъдещето на централната градска част през 1999 година, за да демонстрирам връзката, между миналото и настоящето, за да афиширам богатствата на София, целенасочено търсих възможните дименсии, за да се демонстрира планов и пространствен паралел, между останалото от предишните хилядолетия и сътвореното от гения на социалистическата държава, от средата на двайсети век – превъзходна картина от вчера и днес, уникална, бих казал, невъзможна за реализация, където и да е - в съвременния свят!
Не може и да се открадне, както са свикнали да присвояват съседите ни, от време оно. Подобно съпоставяне не съществува и не би могло да се сътвори, никъде другаде!
Москва притежава примери от псевдо-класицизма, но не притежава, не унищожена напълно археология, от целия период от двайсет и пет столетия до днес, а и съществува, съвсем от скоро. Други градове, останали от античността и все още живи, имат в недрата си такава, но без съвременните образци на архитектурата, изградена по време на социализма.
2.
В проекта, отворът над подземните нива на Ларгото беше хармонично оразмерен като част от ширината, на предложения площад на властта, който нарекох Площад на Времето. Естествено, заради голямата си площ, заради археологията и експонатите от подземното ниво, се наложи той да бъде покрит, както и, заради стълбата, обърната на запад, която трябваше да бъде пряка връзка, между останалото от хората на античното градското пространство и днешните хора, с живия им град.
Търсеното внушение беше блестяща находка, която не беше предлагана до сега като реализацията й изискваше тотално премахване на автомобилното движение и уродливата му транзитна форма, от ядрото на града, ! Етапно.
Предложих да се създадат две нива от независими планови и пространствени урбанистични структури, едното на съвременния град, а другото – на отминалите исторически и градоустройствени епохи, в рамките на стария град, като се стремим непрекъснато да ги свързваме, сравняваме и оценяваме.
Съществуващото горно ниво беше ясно със своята композиция, но не съвсем! Трябваше да се промени, за да се извадят и покажат останалите живи и познати на специалистите, археологични обекти, в единна пространствена урбанистична композиция. Необходимо беше да се направят и компромиси, които да усъвършенстват пространствените връзки - там, където има установена археология, по най-приемливия за съвременниците ни, начин. Ако градът беше извадил късмет, щеше да се обогати като никой друг. Успееше ли да намери екип от професионалисти – архитекти, археолози и строители, които да усъвършенстват идеите, а и екипи от органите на властта, които да разрешат да се реализират – щеше да сполучи. Очевидно, не успя, поради неинтелигентния си избор.
3.
Последваха крути и неграмотни промени на проектите, от страна на некомпетентната градска техническа власт, под последователното ръководство на тогавашните главни архитекти. Проблемите на центъра бяха подчинени на бъдещия втори подземен диаметър, а не - на основните богатства на града. Промените осакатиха, завинаги, града и ядрото му! Неграмотността беше куриозна, все още е и ще остане, вечно такава! Ще крещи и ще пита всеки нормален, защо?
Защо проектантите се подчиниха, а временната власт измете историята и осъкати града, завинаги, за да сътвори неръкотворния си паметник? С какво й пречеше, кому пречеше?
4.
Предлагам да се постави паметна плоча с изписани имената на всички участвали в тази гавра, срещу града и централната му част, експерти, главни и не толкова главни специалисти, за да се помнят имената им с лошото, което му сториха, с раните, които му нанесоха!
Защото, в градоустройствено отношение, преминаването на метрото, отново, през археологията и стария град, беше непочтено и слабоумно, но специалистите използваха, само малкото ум и знания, които имаха. От бедността им – толкова!
Омаскариха града, без да им е потърсена, все още, сметка! Все още! Постъпиха, подобно на специалистите, през петдесетте години на миналия век, унищожили емблематичните сгради на града на Траян, Галерий и Константин, на древна Сердика! Като всички завоеватели, като варвари!
5.
Паметник трябва да се издигне и на тези превъзходни главни архитекти, блестящи и умопомрачителни инженери, и строители, за да плюем, когато минаваме оттам!
А, строителите на метрото не биха могли, по никакъв начин и причина, да са, дори, по- малко виновни, че унищожиха хилядолетната археология - нали, преди това, им наредиха да изкопаят, а след ударния труд и да затрупат изкопаното, непосредствено пред цум, без значение за унищоженото световно богатство и хвърлените в изкопа артефакти, пари и интелектуални усилия.
6.
В замяна, гениите на нашето време, измислиха имитации – под откритото небе и под безсмисления покрив на изгребаната археология. Простащината приключи с изграждане на супер-конструкции, а отдолу – нямаше останало, кажи-речи, нищо от археологията!
И, за да запълнят нищото, решиха, че ще покажат макети! Представяте ли си – макети, вместо оригинална археология, измислици, вместо истина!
Названието ларго е музикален термин за бавно темпо, също буди присмех – защото там е или много студено, през зимата, или нетърпимо горещо, през лятото! Голо, неприветливо място, където се срещат ветровете на времето, през което всеки бърза да пресече, не само заради това, а и, заради отблъскващата архитектурна рамка, и грозният й акцент, със знаме, отгоре! Названието, което народът му е дал, характеризира, единствено, скоростта на човешкото мислене, в тази зона на града.
7.
С очевидна професионална неграмотност бе създадено и пространството на музея, под мостовата конструкция на бул. М. Луиза - в този й, тъй безсмислен за центъра, транспортен участък. Там, трудно ще се решат да влязат, дори изследователи на древната ни култура, но недостатъчната височина не смути гениалните творци и те тихомълком притупаха нещата, и приключиха обекта - с нехармоничната му подземна среда, и с бетонните й стени на запад, сякаш в тази посока, към Западната порта, няма нищо ценно!
Епопеята завърши, без фанфари, сред шармантните пространства на новите метро-станции и с липсата на естествено експонирана археология, за която, толкова дълго бяха лъгани гражданите на столицата, ползващи метрото!
8.
Накрая - покриха празното, нефункционално и безсмислено осакатено подземно пространство, оставиха транзитното движение отгоре, може би, за да демонстрират грозотата на псевдокласицизма, заедно с празното пространство на Бавното, отгоре, и затвориха дюкяна!
Дори, за да не се знае, кога са проектирани и изградени тези уникални сгради – умишлено премахнаха, и символите им! Ония символи, които ни водеха, преди години - към светлото бъдеще, които бяха пътеводните ни звезди! Премахнаха и тях, увреждайки автентичността им като нарушиха изискванията за бъдещи, естествени, паметници на културата, архитектурата и историята!
Жалко за възможностите на града! Много жалко!
Затова, моля - не забравяйте да подсетите поколенията, след нас, за паметниците!
Защото, благодарността ви - днес, я няма никаква и без това! / мп

пп. Моля и колегите-участници и автори на различните политически платформи - прегледайте, ако имате сили, и време, поредицата " Градски ескизи", и проектите ми за развитието на града на север, с реализиране на линеарен град чрез проекта "София - Искър" / гр. ескизи 225 /, както и всички други, третиращи настоящето и бъдещето му - нотариално заверени, авторизирани и публикувани проекти, паралелно със ЗАПСП. / мп