ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 830
БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ или още към ескиз 523

Очевидно е, че живеем на полу-остров, сред водите на световния океан на политическата, финансовата, икономическата и технологична политика! Това ни географско състояние оказва своето силно влияние върху решенията на световните инвестиционни, финансови и институционални групи, ръководещи съдбините и живота на съвременния свят като те, в зависимост от глобалните си интереси, го насочват, спират или изключват. Безспорно Балканският полуостров като географско понятие, донякъде, се слива с политическото, дори, с военното си полуостровно значение за живота на света. Струва ми се, че липсва желание за сътрудничество с балканските страни и по-точно, страните от източните, и западните части на континента се мъчат да превърнат полу-острова в остров като ни зарежат културно, технологично, и икономически, използвайки ни, единствено като колонии – за различните си военни, и икономически интереси.
Дали, днес - поколенията на първите заселници на Източна и Западна Европа, доказано тръгнали от Балканския полуостров, преди около 6500 години, не си позволяват твърде много, за да ни учат, и да ни изключват от европейските интереси на своите народи?
Дали, не се стремят да превърнат полуострова в остров!?
*
От години съм създал и предложил, на полу-компетентните държавни институции, ново териториално пространствено урбанистично решение за европейските региони в югоизточна Европа, което, очевидно, е в хармония с икономическото, транспортно, пространствено, историческо, културно и географско развитие на ПЪРВИЯ ЕВРОПЕЙСКИ РЕГИОН, НАХОДЯЩ СЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУ-ОСТРОВ, преди хилядолетия. Считам, че и днес Балканите са определено полу-остров, и не отговарят на териториалните географски изисквания за понятието остров. Иначе, щяхме да сме отделени, напълно от живота на европейския континент и с любопитство щяхме да се чудим, към коя сухоземна континентална единица принадлежим, тъй като, ако, не са съществували предците ни - западните, северните и източните му части, и днес, щяха да са безлюдни!
Нищо, разбира се, че континентът, към който се водим като географско понятие, е Европа, нищо, че тя е създадена с общите усилия на всички балкански тракийски етноси, носещи - и неувяхващия си културен принос, и технологичен просперитет.
*
Вероятно, колегията помни иновативното ми териториално-устройствено решение, публикувано в Бюлетина на Съюза на архитектите, преди десетина години. Това решение отговаряше на всички европейските принципи и изисквания за териториално планиране, и управление на регионите, както и на икономическите, и политически интереси на балканските страни. Като следствие, от този проект се роди и проекта – „ Дунав-Майн-Рейн – Свободна икономическа зона за капитали, извън ЕС“, който беше подкрепен от Европейската комисия, в интерес на финансовите рамки на Плана Юнкер и на страните по бреговете, предимно на Дунав.

Темата обхващаше териториално-икономическото и пространствено състояние на държавите от т.н. Централни Балкани, развитието, и управлението им в бъдеще, както и транспортно-комуникационните връзки между отделните страни, граничещи или в близост с България.
Днес, близо десетилетие, след тази проектна разработка, свързана преимуществено с териториалното устройство на България, се ражда и друга, подобна идея, но обвързана с политическото състояние на региона на Балканския полуостров. / мп ©

***
Да създадем Форум за сътрудничество „Централни Балкани“!
Скопие, Атина, София и Тирана разглеждат ЕС, и НАТО като две неделими страни на един, и същи процес.

Петър Богойески
23 OCT 2019
Петър Богойески*, priorities.bg
Когато критикуваме, за да бъде нашата критика достоверна, трябва да предлагаме и решения. Това важи и за критиките в областта на външната политика. Свидетели сме на две значими събития – решението на ЕС да не започне преговори за присъединяване с Македония и решението на правителството (на Северна Македония) да се впусне в опасна авантюра, наречена „Бенелюкс на Балканите“. Виждаме, че Македония е изправена пред същите проблеми, които не ѝ позволиха да създаде държава преди повече от век. И в двата случая същината на проблема са интересите на нашия съсед Сърбия. Те не са се променили от повече от век. Подчертавам, че не съм сърбофоб, не мразя съседите, нито отричам тяхната държавност, но си запазвам правото да защитавам държавността на моята Македония.
Каквото и да напиша за решението на ЕС, вероятно ще е банално, тъй като вече всичко е писано… с изключение на истинския мотив на президента на Френската република, който продължава да прилага политиките на своите предци, заложени преди Първата световна война. Тези политики, ще повторя, и тогава, и сега са в съответствие с интересите на Москва, и Белград. Тези политики не дават шанс на Македония да се утвърди като независима държава. Тогава тези интереси не позволяват на Македонската организация да реализира идеята за независима държава. Визията на тези интереси е създаването на южнославянска държава, ръководена от Белград. Тогава тя се разшири и в „безспорните“ територии на Македония и Албания. Не е случайно, че нашите предци са наричали Македония „земята на мъките“.
Неведнъж в нашата история съдбата ни е предрешена в далечни столици, заради чужди стратегии и при пълно пренебрегване на мечтите, и надеждите ни. Достатъчно е да споменем Договорите от Берлин (1878 г.), Букурещ (1913 г.) и Париж (1919 г.).
Решението на френския президент да блокира началото на преговорите за присъединяване на страната ни с ЕС не може да не ни разочарова. Дори, самият Еманюел Макрон призна, че сме изпълнили изискванията и сме, не по-малко подготвени от другите страни в региона, които вече са членки на ЕС. Но, нямаме право да се отчайваме. Нашето бъдеще принадлежи на голямо семейство от демократичните народи. Само НАТО и Европейският съюз могат да гарантират, както нашата сигурност, така и нашето благополучие. Нито ние, нито албанците, нито който и да е гражданин на страната, има друга алтернатива.
След няколко седмици ще станем член на най-мощния отбранителен съюз в света. И ако членството ни в ЕС, все още, изглежда като далечна перспектива, трябва да дадем ясен знак, че за нас то остава неизменна цел.
Едно от най-важните предпоставки за членство е регионалното сътрудничество и преодоляването на вековни спорове и конфликти, на базата на взаимното уважение, и най-вече на приемането на границите като неприкосновени. От тази гледна точка създаването на форуми за регионално сътрудничество допринася за националната и регионалната сигурност. Но евентуалният формат трябва да е в съответствие с македонските национални интереси.
През последните десетилетия концепцията за „Западни Балкани“ придоби лоша слава и стана синоним на несигурност, и неспособност за разрешаване на спорове, и конфликти. Македония направи всичко по силите си, за да докаже, че не заслужава такава репутация. Нямаме териториални претенции или спорове, с която и да е държава. С подписването на споразуменията за приятелство и сътрудничество с Гърция, и България доказахме, че можем да намерим решения на най-трудните проблеми, останали в миналото ни. Но проектът за „Бенелюкс на Балканите“, който включва Македония, Албания и Сърбия, допълнително ще усложни ситуацията, тъй като ние ще станем заложници на интересите на албанците и сърбите, които се преплитат в Косово, където Македония не е спореща стана. Не можем, завинаги, да останем заложници на спорове, относно статута на Косово и неговата териториална цялост.
Това обяснява поведението на уважавания г-н Макрон. Тенденцията за превръщането на Македония в заложник на решението за Косово е абсолютно неприемлива. Затова премиерът Заев и министър Димитров трябва незабавно да се разграничат от подобна авантюра, и да не „сядат“ на масата за преговори за Косово. Нямаме работа на нея!
Какво трябва да последва?
Като страна, която твърдо се придържа към принципа, заложен в Заключителния акт на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, подписан в Хелзинки през 1975 г., осъждащ като агресия всеки опит за промяна на границите със сила, и заплахата със сила, предлагаме Македония да инициира формирането на Форум за регионално сътрудничество „Централни Балкани“. Той трябва да включва държавите, от непосредствения регион, които вече са или скоро ще станат членове на НАТО, са членове на ЕС, или са изразили ясно желание за членство, и които нямат териториални спорове с никого. Тези държави са Македония, Албания, Гърция и България.
Нека призовем свикването на среща на върха в края на тази или началото на следващата година в Скопие, разположено в центъра на „Централните Балкани“, или в София, където при Българското председателство на ЕС, европейските лидери обещаваха ясна европейска перспектива за Македония. Нека на тази среща на върха участват държавните ръководители от Скопие, Атина, София и Тирана. Те са тези, които разглеждат ЕС и НАТО като две неделими страни на един, и същи процес, които настояват за гарантирането на суверенитета, и на териториалната цялост на всички страни в региона, и които са доказали способност си да решават трудни спорове в духа на разбирателството, около които са изградени ЕС и НАТО. Ако формираме блок за регионално сътрудничество, основан на тези принципи, нашият глас ще бъде чут и съдбата ни няма да бъде решавана в далечни световни и европейските столици. Няма да допуснем, случилото се в Брюксел, преди няколко дни да се повтори. Интересите на нашата страна естествено гравитират към географския регион известен като „географска Македония“. В него съществуват възможности за ускорено икономическо и демократично развитие на страната ни. Именно, тук граничим със страни членки на ЕС. Ако в близко бъдеще не можем да се интегрираме пълноценно в ЕС, ще можем да го направим на базата на регионалното и трансгранично сътрудничество. Има еврофондове, които се отпускат за такова сътрудничество и ние може да се възползваме от тях. Предвид историческата ситуация, в която сме изпаднали, това е възможност за нашата „дефакто интеграция в ЕС“.

*Петър Богойески е македонски политик, инициатор на платформата за нова македонска концепция.