3
Белези на времето 1   

Използвам заглавието на бележитата творба на Томас Карлайл за заглавие на няколкото нови ескиза, с обща тема. Намерението ми е да покажа, че подобно на останалия свят и у нас няма кардинални промени в обществените отношения. Те не биха и настъпили лесно, тъй като са скачени съдове и следствие от устойчивите световни.

През бързо изтърколилите се три-четири десетилетия, властите у нас тъпо и упорито се опитваха да създадат нереална слава, да сложат и нимб над главите на „творците“, които ще бъдат използвани за политически и административни нужди – политици и бизнесмени, писатели и музиканти, артисти и архитекти, скулптори и акварелисти, както и всякаква аналогична, и много подобна пасмина.  И си ги отгледаха като ги вадят от ръкава на еднаквите партии, като илюзионисти, вадещи карти. Всички те бяха и продължават да са подчинени на специалните служби, някои събраха от улицата, а други - сами се набутваха в ръцете им.  Повечето от тях са по рождение доносници, свикнали да се подчиняват като роби, като лакеи и именно, те се оказаха най-подходящите! Тъга обхвана обществото след планираната поява на чалгата и на противобългарското естество на нейната „култура“.
Операцията беше замислена и подготвена в началото на първите години на 80-те. Изпълнението й бе възложено на специализираните институции, а те, за да я реализират, потърсиха и лесно откриха изпълнителите.
Изтръпнахте, нали?!
Не се притеснявайте – няма да откривам имената ви, защото разсъжденията ми се основават, единствено, на очите и разума. Нямам и не бих могъл да имам документи в тяхна защита, не ги и търся. Още повече, че Операцията продължава и днес, а преображенията, и професионалните метаморфози на „активистите“- са пред погледа на всички! Промяната бе предвидена да живее столетия и не би могла да завърши, тъй бързо, както се иска на някои, и както някои лакеи ни убеждават. Накратко – обществото вижда и чува, познава, и анализира поведението на еднаквите.
Като се замисли човек – нищо ново! Операцията си прилича с действията на оная политическа власт, преди години, когато умствено сакати, с недоразвити сетива, мозъци и физиономии, се упражняват, за пръв път в своя живот, в областта на мисленето, за да успеят да стигнат, изненадващо и за самите тях - до управление на обществото! Представяте си абсурдната прилика, нали?
Тя се повтаря и днес, с по-голяма сила, и обхват, със същите способи, и методи. Подкрепя се от последователите на утописти, анархисти, комунисти, фашисти и националсоциалисти по света. Вероятно, виждате едрите, но и дребните прилики? А, може би знаете и анализирате поведението на обществената власт на третата българска държава, която продължава да се държи, и да се стиска предимно, и основно, от аматьори. Не ми е ясно, обаче – искате ли да виждате и да си спомняте или не?!
Очевидна е приликата на днешната власт с вчерашната, а тя – с онзиденшната! И все така – до първите „свободни“ години, от преди столетие и половина, от когато  ни управляват, все първопроходци! Видно е, че първите са обичали народа и Отечеството си, повече от себе си, а всички следващи - са обичали най-много себе си. Непростимото е, че не са искали - нито вчера, нито днес, нито, когато и да е, да се учат! Но, нали, за да управляваш се изискват и специфични, и разнообразни, и много знания! Характерното, за почти всички е, че са искали са да си останат такива, каквито са били като не са се имали за неуки и естествено прости! И не, заради нещо друго, а заради това, че са били стимулирани, че са играли играта, полезна за други интереси, правили са и продължават да правят, едни и същи, „грешки“, и при избора на изпълнителите, бягайки от умните, по-умните и мъдрите!
Успокоявам се, че обществото не би могло да промени природните закони, тъй като малоумието се унаследява, подобно на красотата и разума, но това ми спокойствие, не би могло да е спокойствие, а просто - елементарна констатация.
Днес е същото – подбират се кадри, само сред обременените, което не ми позволява да мисля, че изборът е случаен. Иначе, ще доведе до колосални грешки, до пропадане, дори, до компрометиране на Операцията! Би могъл да предизвика неочаквани и трудно контролирани, до нежелани  трансформации. И въпреки всичко, властта ясно показва, че малоумието на определените за „творци“ граждани й е крайно необходимо. Показва и нежелание, и невъзможност да се учи да планира, и твори като използва грешките си, да се поучи, за да просперира! 
Някои се опитаха да прехвърлят своята отговорност върху кухите глави на  други посредственици! „Удобното“ на Операцията бе, че посредственяците можеха да бъдат отсвирвани или жертвани, ако е необходимо, въпреки, че жертвата им не решаваше проблемите, а ги задълбочаваше. Интересното беше, че всички си приличаха - и по неуравновесения си характер, и по миниатюрните си възможности, близки бяха по грозотата си, и по ненаситната си жажда!

Наблюдавате ги и вие, нали?!
Наблюдавате и менкащите се изпълнители, и употребата на дарената им власт?!
Наблюдавате и трудността, която изпитват, за да преодоляват, непреодолимите си природни ограничения? Всички знаем от опит, разбира се, че всяка слава и всяко богатство, дошли внезапно и на неподходящо място, не живеят дълго, и пак така - неочаквано изчезват, а липсата на нимб показва нищетата на въображение.
мп ©