Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2019 10:54 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 843 Урбанистични перспективи
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 427 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.12.2021 10:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 843
Не ми се пише.

image

Не ми се ще и да мисля за това, а имам толкова много готови ескизи, все - по интересни теми.
Затова, моля, четете старите ескизи.
Ще престана, изобщо, да мисля.
Очевидно, няма смисъл!
Защото Глупостта на Злото тотално завладя света. Завладя градовете и душите на хората, а това, неминуемо, ги води към упадък.
Амин!
Светът би могъл да съществува, ако се води и управлява от знаещи, от можещи, и от загрижени за него хора!
Иначе, пропада, подобно на нашия - днес!
Този ескиз е стар, но, дано разсъжденията ми да ви доставят удоволствие.
Ако, не - го прескочете или изтрийте!

Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Петък, 28 Август 2015

Ако приемем, че човекът и времето се носят сред Космоса като сиамски близнаци, въпреки, че не го считам за приемливо, то е необходимо да установим – кой е човекът, кое е времето и къде е мястото, когато, и където живее. Не бих твърдял, че са сиамски близнаци, тъй като се разминават времево, независимо взаимната злоупотреба.
А трябва ли да доказвам нещо, което не желая да разискваме?
Да!
Човекът носи качествата и недостатъците си, променяни и оформяни в многократните метаморфози, случващи се с него, заради променящата се среда. Времето и средата отговарят на културното и технологичното, умственото, морално-нравственото и етично състояние на всеки отделен индивид, и всяко общество като не използвам определението човек, тъй като, вследствие на горните състояния, той винаги е различен и не винаги в по-висока степен на развитие.
Взаимоотношенията и взаимовлиянията, които си оказват среда, време и индивид, ми приличат на влиянията във всеизвестната формула на Поанкаре § Айнщайн / е=m.c2 /, защото животът на Разумния е непрекъснат процес на натрупване на енергия, на някаква необходима космическа енергия, за да съществува Космосът и която се създава, генерира, транслира и трансформира, в зависимост от времето, средата и от индивида-източник. Той е само една елементарна трансформаторна станция, малка и зависима от компонентите, които я формират.
Енергията се натрупва, в зависимост от условията на средата и времето на съществуване, както и от формите на транслиране, и употреба. Понякога безвъзвратно изчезва.
Градовете и обществата, които ги обитават и използват са енергийните банки, а тяхната мощ зависи от качествата и цената на натрупаната енергия, и времето, употребено за нейното създаване.
Всички градове създават космическа енергия, в зависимост от капацитета на гражданите си. Колкото тяхното интелектуално ниво е по-високо и колкото е по-висока скоростта на натрупването на технологични знания и реализирането им, както и оптималното им използване, толкова е по-висок уровена на живот, който осигуряват и са толкова повече привлекателни. Космосът изпитва нуждата от създаването на огромните урбанистични формирования, заради възможностите за концентрация на произвежданата енергия, трансформирането й и улесненията при нейната транслация. А Земята и жителите й очевидно са малка производствена единица в безкрайния океан от подобни енергопроизводители.
Но, кому е нужна тази интелектуална енергия, кой и как я ползва, за какви цели – някой - вероятно, знае. Аз не знам!

Когато един град не притежава или притежава в ниска степен компонентите на формулата, по която се натрупва космическа енергия, той е и ниско в йерархията, а средата и непрекъснато течащото време изяждат малкото създадена енергия, необходима за живота на жителите му и той деградира. Рядкост е съвременен град да изчезне, но, напълно достатъчно е да няма сили да съществува, защото не може да произвежда необходимата енергия, а тя се създава и носи от жителите му. Тогава произведената енергия служи единствено за поредната интелектуална метаморфоза към деградация и деструкция. Градът загубва възможност за промяна на основните компоненти – време, среда и индивиди, защото последните не произвеждат прогрес, не произвеждат интелектуален продукт, който да тласка развитието на още и по-евтина енергия за съществуването им! Структурите му заприличват на структури на град в упадък, за който всеки би се запитал, защо той и жителите му, все още, съществуват? От града изчезва почти всичко, свързано и необходимо за съществуването на живот. Изчезва красотата на хората и средата, изчезва моралът, естетиката, и етиката, а всичко се трансформира в грозно, и озъбено.
Това се причинява и осъществява от неспособните, незнаещите му жители, консуматори, отдавна, превърнали се в хора с качества на инсекти.
И архитектурата, и политиката, и изкуствата загниват, заедно с всичко свързано с културата - без знания, а с емоции, без разум, но с инстинкти. Градовете се превръщат във фабрики за л…а и гробища за жителите си! Процесът е продължителен, сравнен с човешкия живот и е еднопосочен.

През това време други, нови и съществуващи градове, генерират, все повече, енергия и иновации за нейното увеличаване, а тези губят скоростта на живот и качествата му. Едните събират, все повече и повече жители, растат ежеминутно във всичко, защото всеки нов жител или град, устремено се включва в състезанието като добиваната енергия расте лавинообразно.
В бъдеще размерите на човешките урбанистични струпвания ще нарастват неограничено, именно заради всичките улеснения при натрупване на енергия в тях.
Променят се предлаганите условия на живот, променя се и капацитета на всеки отделен член на урбанизираната общност. Създават се и ще се създават огромни, неестествено големи по заеманата територия, поселения, които ще изпитват огромни, нечовешки нужди от още земя, и от още енергия. Ценната земя в центровете на урбанистичните образувания ще изчезне напълно.
Градовете ще загубят и паметта си, предавана от бащи на деца, семиотиката им ще се промени до неузнаваемост, ще настъпи времето на друг свят, много подобен на днешният дигитален, но несравнимо по-мощен, динамичен, бих казал, че чак тогава човешката раса ще стане, най-сетне, космическа и ще полети, ще придобие статута на такава, независимо, че ще продължи да обитава Земята, защото тук - човекът притежава всичко. Дори водата! Тук е и паметта, а с нея и опита му да създава енергия!
Тук остават и инсектите, а човекът не е човек без тях! Трябва да се научи и да ги използва, а не - те него. Чак тогава, ще стане по космически велик и по-различен от предците си!
Ще завърша с думите на Моцарт. „Вие дилетантите, заслужавате укор, защото у вас обикновено са налице две неща – нямате свои идеи и заемате чужди, или ако имате собствени идеи, не умеете да се справяте с тях.”
мп ©  / около средата на август 2015 г.

 



Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 1381059
Постинги: 1696
Коментари: 16
Гласове: 472
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031