Така се достига само до нивото на сетивното познание, само, до нивото на мнението! Както е казал, още Платон, мнението, не е пълно отрицание на знанието. Основният му недостатък се съдържа в това, че оперира с отделни данни и никога, не достига до общото, отбелязва отделни хубави черти, отделни справедливи постъпки и действия, но, не е в състояние да достигне до прекрасното, изобщо, до справедливото изобщо. И още нещо – общото, и логически, и онтологически предшества, и поради това доминира над единичното, и че .... без общото – не може да се осмисли единичното.
/ ескиз 729, 733 и др. /
*
Очевидно, пред обществото на специалистите и пред обикновените граждани на София стои поредния провален международен градоустройствен и архитектурен конкурс. Очевидно, наборът от професионални възможности на избраните участници и очакванията на гражданството за високи творчески възможности, и професионален капацитет са в поредната, очаквана дисхармония, а това е, не само, заради пренебрежително ниското ниво на заданието, но и на журито, чиито председател, няма и не би могъл да притежава, не само, минималните изисквания към позицията му, но, дори и към камарата от неизяснените общи градоустройствени проблеми на града!

Не е възможно да кърпиш дрехата, преди да я разкроиш и ушиеш. Не е възможно и да зашиваш копчетата й, преди да си скроил и свързал нейните основни части, използваната материя и средствата, които ще похарчиш, за да я имаш, и употребиш.

Градоустройствената структура на София и централните й зони, както не веднъж съм писал, продължават да са в градоустройствен колапс, а надежди за компетентното им разрешаване няма! Няма, защото няма кой да свърши тази работа и да отстрани хаоса!
*
Питали ли сте се, защо Столична община не възложи на председателя и на цялото жури да проектира, и предложи своето решение? Вероятно, отговорът ще е положителен, но и очакванията ви ще са като моите – ще са безрезултатни опити на аматьори.
Смях се с глас на сравненията, които направих, хиперболизирайки неспособността и на едните, и на другите.

Ще попитам направо – възможно ли е, председател на журито да не е архитект, а примерно – доктор или филолог, химик или чалга изпълнител?
Отговорът ми е категоричен – не!
Това е обида за участниците, това е обида и за обществото на всички граждани на София! Това е унижение и за избрания председател, което той не е схванал, тъй като не притежава, предполагам, необходимите положителни професионални и човешки качества. Изненадан съм от самочувствието, което го е тласнало напред, за да се нареди сред редицата на архитектите, без да познава, дори, качествата им на творци. Изненадан съм и от състава на журито, препълнено от аматьори с титли! 
*
Очевидно, конкурсът е проведен проформа, изигран със сценката, която цели да дообърка и без това обърканите понятия на гражданството за културата му и нейните параметри, за публичното поведение на всеки, и възможните му граници, за уважението към специалистите, професионално подготвени в области, от които то няма и понятие, а само сетивни чувства, и желае, без дори, да има представа от последователността на изпълнението, очаквайки появата му като падаща от небето дан! Но, без опит, без знания и могъщо въображение в услуга на града, и гражданите му, друг резултат - не би могъл да се очаква!
Впрочем, резултат има и той е слаб!
Градът, обаче, няма пари за слаби решения!
Така, отново, от ограниченото обществено богатство ще се изваждат и ще се хвърлят на вятъра, средства, както хвърлените милиони за плагиатите от Дания, пак професори, и пак кънтящи на кухо!

Написах възмущението си спокойно, знаейки, че единици четат градските ми ескизи. Те, именно, са тези, които знаят и могат да решат успешно проблемите на града - един, след друг, последователно във времето! Нищо, че то - уж, е наше.

Предлагам ви във Фейсбук, интервюто на г-жа Димитрова, публикувано от CityBuild.bg и изпратено ми от един от умните приятели.
мп ©