Прочетен: 319 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.01.2020 22:10
Натруфеност, вместо красива простота
Colossal
„Как става тъй, че в произведенията на изкуството намираме да преобладава изобилна декорация? Причината, очевидно, е тази, че автори и архитекти, които не могат да достигнат по-високи красоти, се стремят да запълнят липсата на гениалност в тях като увеличат по-нисшите.“ Х. Хоум / 1696 – 1782 г. /
„Поетите / архитектите – б.а. / като художниците, които не умеят да рисуват голата природа и живата грация, покриват всичко със злато и диаманти, и с орнаменти прикриват своята неизкусност.“ …
„Във всички творения на природата, простотата прави силно впечатление. Прави впечатление и в произведенията на изкуството – богатият орнамент в живописта, паркоустройството или архитектурата, в облеклото или езика, показва долен или развален вкус.“ – Александър Поуп / 1688 – 1744 г. / „Опит върху критиката“ /
*
Срам ме хваща, когато погледна някоя от последните „архитектурни“ творби на колеги – накачили върху непретенциозните им обеми, дрънкулки и мъниста, от които на човек му се завива свят и припада, умирайки от смях!
Сякаш, това не е високо интелектуално творческо занятие, а опит на някой второкласен коафьор, украсяващ и без това грозното лице на клиента си.
Побъркващо е!
Прилича ми на ширещата се сред властта умопомрачителната партийна шуробаджанащина, която непрекъснато бълва недоброкачествени артисти, предимно имитатори!
Архитектурата е творческа професия, чиито обект на занятие е плановото оптимизиране и пространственото хармонизиране на урбанизираната среда, а възможностите й са необятни, защото „мачкането“ на архитектурната форма и пространство, е плод на необятно човешко въображение! Тя не наподобява формите и възможностите на сътвореното от природата, тъй като е предназначена за нейните умни и разсъдливи, а не сетивни обитатели. По тези си показатели архитектурата се отличава от другите творчески дейности като ги обогатява и им дава възможност за реализация, и „консумация“.
Когато, обаче, за едно архитектурно тяло не се използват, обогатяващи го пространствени елементи и форми, а се окачва някаква индефирентна декорация - нито пространствени, нито пластични, а плоскостни форми и украшения, тогава архитектурата се превръща в анти-творение, в панаирджийска, кичообразна форма, създадена от второразредни коафьори. И заприличва на богато украсеното лице на първобитния индивид, закачил всичко, което може да се сложи, и носи от тяло, глава, уши, устни, нос и коси, всичко шарено и шармантно, всичко, което го прави красив, и неповторим!
Но, човекът продължава, тъй като е упорит в стремежа си да е още по-красив и единствен! За съжаление недоучилите и недоразвили се „професионалисти“, все по-сполучливо, и често използват тези неархитектурни похвати, очаквайки, и надявайки се, че сътвореното ще шашне обществото! И то, наистина, покорява обществото на глупавите и неграмотните, но, не впечатлява знаещите, и можещи! Затова, няма да споменавам за корифеите като Мис ван дер Рое, които са сътворили красота от простотата на архитектурната форма.
мп ©