Творчеството на повечето творчески професии съществува, наблюдава, изобразява или имитира контрастите, и хармонията на живота на града, и жителите му. Вълнува се от детайла в живота на отделния човек и неговата среда, от емоциите, и мечтите му. Архитектурата ... се интересува от общото и значимото, а нейният раздел градоустройство – от всичко, и предимно - от глобалното! И двете се учат, и възпитават, за да наблюдават развитието на живота, както и да виждат, да оценяват, да преценяват, и задължително да предвиждат нуждите, и развитието му в бъдеще, в обществена полза.

При липсата на подготвени и специализирани кадри, градът и държавата боледуват като за болестите им няма лекари, които да поставят, дори, вярна диагноза. Следствие на това, обществените структури се поболяват, похабяват, вегетират, постепенно се маргинализират, а накрая - загниват. Очаквано, следва смъртта им, но тя рядко, твърде рядко настъпва, тъй като се раждат нови поколения хора, които им вдъхват нов живот и сили. И едните, и другите съществуват,  подчинени на вълните на приливите, и отливите в живота им, следвайки, и влияейки се от качествата на тия, които ги населяват. В обществения живот няма друга, толкова всеобхватна професия като архитектурата, освен, политическата и дипломатическата, донякъде.

Интересен факт е, че за обществото винаги остава важно намирането и подготвянето на специалисти, които да се грижат за градската среда и за хармоничната й употреба, защото такива - постоянно липсват. Обществото търси, намира и подготвя хуманни лекари, които да лекуват болестите на човешкото тяло, а не го е еня за ония, които превантивно се грижат, не само за средата, но и за духа му! Принудено, то ги търси и обикновено прави своя избор, съобразявайки се с политическата им принадлежност, а не с професионалните им възможности, намирайки ги сред партийните си членове, които, почти винаги, са уязвими второстепенни артисти и никога - специалисти!
А това е смешно!
мп ©