1.
Животът продължава своя непресторен и неспирен бяг и за съжаление на нищо не ни учи! Хората живеят и творят по инерция така, както и правят, каквото  си знаят. Променят се непрекъснато часове и денонощия, изтича времето, ние добиваме, още и още, опит, остарявайки, но,  като че ли той не ни е необходим – щом не го ползваме с човешкото си въображение. Някои, млади още, отдавна са, сякаш, натрупали своя опит и няма, накъде повече да трупат – всичко е пълно и карат така, както си знаят от онова време, когато са трупали нещото.
Не е ли опитът една бездънна каца, в която човек налива, докато е жив?

Не се съмнявам в разнородността му,  важно е, как се черпи от него, с кого се споделя, има ли такива, които се нуждаят от него... От коя посока от опита си черпи човек – добрата ли ползва или сгрешената, сбърканата. Или всичко е само и просто  опит?
Как е, не знам.
Все още, не мога да схвана и ситуациите, при които човек използва една и съща форма, едно и също сечиво, един и същи път, за да достигне до целта, и да реализира намерението  си, повтаряйки се, непрекъснато като машина, сякаш, не е човек, и му липсва въображение.
Вярвам и знам, че неутъпканите пътеки носят много повече творческо щастие. 
А живота и времето с него - изчезват, както секунда след секундата, не успели да ни покажат и да ни научат да виждаме по-ясно, и дори, по-прозорливо.
Работата на архитекта-проектант е изключително отговорна, знаем го всички и неясно защо, непрекъснато е в главата, и устата ми. Ще я изплюя, тази натрапчива и прилепчива мисъл, за да се освободя, и да ми олекне. Отговорна е, разбира се, особено пред бъдещето, защото то - не е наше!
2.
Не бях предубеден за резултата, който очаквах. Убеждавах се непрекъснато, че проектът ще бъде създаден, въз основа на съвременните условия и цивилизационни изисквания, въз основа  на  глобалните интеграционни  процеси, на влиянията  и зависимостите  им - толкова отчетливо видими днес. Дори, предложих решение, което да послужи за база.
Дали, да разгледаме представените  проектни  разработки  и  да преценим  ползите от тях? Дали, те сочат пътя на страната към нейното възходящо и устойчиво  развитие, дали, могат да укрепят нейния потенциал? Или просто делят територията й на отделни административни единици от всякакъв характер и нива, за да напълнят гърлата на ненаситната ламя – администрацията,  търсейки  липсващото  по пробитото  дъно на държавната  кесия.
Дали, националната концепция за пространствено развитие не е проектирана,  само  като  площоразпределителна  схема. Какъв е приноса й, с какво той съществено се различава от този на схемата за регионално развитие, още повече, че бенефициентът е един и същ и с непроменими изисквания.
*
Направени ли са препоръки, посочени ли са пътищата, способите и методите за постигане на целите, как ще се отрази тяхната оптимална реализация, какви и колко са средствата, и потенциала за тяхното осигуряване, откъде ще се придобият, ако икономиката на страната не ги притежава, какви са контактите и с кого  са  необходимите, в какви срокове и етапи  ще се реализират, и най-важното - каква е, и къде е целта, може ли тя да се постигне с предложените средства и способи, а накрая – кой носи отговорността, ако това не се случи. Съществуват ли други решения, варианти, или тези са избрани по чувство. Предполагам, че има, разбира се!
Питам се, обаче – защо, никой, никъде, не изказа своето професионално мнение за нея, никой не коментира постигнатото  -  дори, не я похвали! 
Тя  потъна,  преди още, да я спуснат на вода!
Дали и аз да не се откажа, за да не се ядосвам.  Ще се откажа  да проучвам проектните разработки, за да не променям  предварителното си усещане за добри, но пропуснати, очевидно, възможности за успешна  работа като ви предлагам - вие да ги разгледате, ако искате. В тях, всичко е свързано пряко с държавния бюджет, с  всичко - което лети или се яде на тази територия. И то ни засяга!  Би трябвало!  Изкажете своите професионални и човешки становища, и разбирания, за да се чуят, а аз ще им се доверя.
Какво е естеството на готовите вече проектни разработки? Не смятате ли, че разработките са просто един научен труд или практическата  им  полза  е  основната?

3.
За да не съм голословен, ще си позволя да споделя,  единствено, разбиранията и принципите, които очаквах  да  залегнат в тях като основни, а  вие  ще  прецените – дали, ги има и как са използвани.
Естествено, пространствената концепция за развитие на държавата би трябвало да се проектира по едни и същи принципи, и правила, но пренаредени по своята значимост, съобразeно с времето, и с обстоятелствата, сред които живеем, като „площоразпределението”, и йерархично пространственото административно подреждане, останат накрая, за да съберат в себе си цялото богатство, и претенции на предходните,  и по-важните такива, при наличието на ясно поставени цели, и начини за постигането им, а не да се търси документиране на състоянието на икономиката, и политиката на управлението  й, въпреки, че то е базата за тяхното бъдещо развитие. И само толкова.

Неразумно и непрофесионално е съществуващото деление – на области и икономически региони.

Тяхното уедрено обединение и подчинение трябва да е необходимо, и задължително, защото ще показва зависимостите, и взаимовлиянията на всички човешки дейности на територията на страната, европейския югоизток, европейската икономическа, политическа, и културна обвързаност. 
От изключително значение - би трябвало да са приоритетите на производствените, функционално - икономическите и транспортно-комуникационните, логистични изисквания – стълбове, и фундаменти за  развитието на националното стопанство, и икономиката днес.

И преди бях споменавал за значението, и влиянието на трите Нютонови закона на гравитацията, и Общата теория на Относителността на Айнщайн върху динамиката на човешкия живот, и върху всичко, което е продукт на  неговия разум, и разсъдък - с особено ярко, и блестящо влияние върху урбанизираните човешки творения, пръснати навсякъде по земната повърхност,  и  доминиращи над незастроените, и свободни земни територии, хвърлили мантията на своята власт над тях деспотично, но, и с уважение ... /„ градски ескизи” NN 8 и 19 /.
Взаимовлиянията и взаимозависимостите на всеки елемент, и на цялото, са подчинени на изводите им! Искаме или не – ние сме техни пленници и сме в тяхна зависимост! Това се отнася в пълна степен и за териториалните зависимости, и влияния на всяка отделна територия, на всяко урбанизирано място, независимо от големината или времето на раждането му.

Трябва да овладеем и използваме огромните им възможности, за да бъдем прецизни в преценките и решенията си.

Все някога, това трябва да се случи! Изготвянето на обединена устройствена стратегия за развитието на страната бе времето за този цивилизационен избор и отчитам притеснението си, че, отново, сме пропуснали шанса  да си sвършим нещата  вярно, и точно, отговорно, и иновативно.

Дори, с крачки пред по-развитите от нас страни!

А, дали, можем да се справяме, с подобни по трудност задачи, дали, сме подготвени, дали, не я караме така, както си знаем, за което говорих? А знаем ли? Не ползваме ли отдавна остарели, морално остарели, принципи и структурно-пространствени похвати?

4.
След основните, структуроопределящи и формиращи изискванията към всеки план или програма за развитие, принципи, следват останалите, които попълват общата картина на територията, нейните богатства, и потенции като ще отбележа пак, че териториалните принципи трябва да остават най-накрая, заедно с всичките им възможности. Те ще поемат тежестите, ограниченията и бъдещето на всички, преди тях, и чак тогава биха могли да  се създадат условия за териториално пространствено деление, и градоустройствено степенуване, тъй като са техен очакван  резултат.

Но, това е и ще бъде естествено следствие от упражнената сила на влияние, и зависимости на, и върху разглежданата територия, и елементите от нея, на абсолютният сбор от резултати от човешки дейности - с освидетелствани, документирани, и проектирани контакти, и влияния от творческия екип, съвестно, и прецизно изведени, за да дадат впоследствие вярната картина, и точните изводи, в интерес към крайните положителни  резултати, гледайки  бъдещето на територията в глобален  контекст.
Необходими са параметрите и структурите на оптималните производствени, икономически, функционални, и логистични обвързвания, зависимости, и пространствени мрежи, техният динамичен, и вечно променящ се живот, легнали върху цялата територия на държавата, и региона, и подчинени на съвременната политическа, и икономическа карта на глобалния свят, както и на перспективите им. Защото  всички са обвързани със суровини и с енергетика, с демография и с образование, с  климат, и ... т.н. С  манипулация,  власт  и  с  бъдеще! Необходими са, за да бъдат отложени и изразени с абстрактните изразни средства на професията.

Дали, се разбират - от предложените проектни решения, тези търсения е изключително важно! Винаги са пренебрегвани, а понякога са и изоставяни, не разбирайки пространственото им, и структурно значение? Игнорирани, поотделно или заедно, те ще компрометират силата, обхвата, и нуждата от новопроектираната пространствена концепция, и ще доведат до бързата й подмяна.
Принципите при създаването й като цяло или на отделните й елементи са, едни и същи – прости, и рационални, ако се базират на тези всеобщи закони.
Националната концепция за пространственото развитие е програма за развитие на потенциала на страната и не е съществено важно нейното елементарно площоразпределение с хилядите си варианти на управление, а изявата на връзките, и зависимостите на дейностите, които съставляват живота на нашето общество! В помощ на тяхното оптимално управление и в негова полза!

Съществено важно е обвързването с перспективите за развитие на дейностите върху нейната територия, тяхното  синхронизиране и хармонизиране така, че да носят приходи, и печалби, с принадена стoйност! Държавата и хората в работоспособна възраст трябва да са печеливши! И собствеността, не би трябвало да има някакво съществено значение, според мен, защото тя, само - ще ги управлява, подчинявайки им се!

Не е интересно, как ще се подредят областите и регионите, и останалите измислени административни атрибути, пълнещи  ненаситните  гърла на  чиновниците.
5.
Нямаме производства, но имаме работна ръка. За съжаление тя е неквалифицирана, при всичките й нива, но, пък европейските програми се борят успешно с този, самосъздаден към стопанството ни, недостатък. Нямаме ресурси! Знаем. И други страни страдат от това, но държавата трябва да започне да произвежда, за да просъществува! Без значение, какво и как!
Именно пространствената концепция трябва да разреши това, заедно с етапите  на реализацията й. Липсата на рецепти и предписани лечения означава, че целта не е достигната и ще е необходимо, отново, да се положат усилия за нейното откриване, тъй като използваните досега  пътища и средства са били,  явно - в някаква степен, грешни !

Нютоновите закони на гравитацията и Общите закони на Относителността владеят всяко земно съществуване, взаимно си влияят, и зависят така, че всички структурни елементи, заедно с техните резултати биха били предвидими, за да се използват при управлението на растежа на икономиката и страната.
Необходимо е да сравним потенциала на традиционния подход при проектирането – чиито резултати, винаги са били в някаква степен имагинерни, неясни, неточни, неустойчиви, дори, непредвидими в палеативността си, със зависимостите си - от една страна, и иновативността, за която говоря, и настоявам  от няколко години, при, и с нейните рентгенови разрези през всяка, без изключение, дейност, през целия й обхват, с всички установени и бъдещи контакти, с постоянните наблюдения над промените!Днес живеем, най-малкото в друга технологична среда, нямаща, почти нищо общо с тази – преди, около 50 години и трябва да я ползваме рационално!!
Лошо ще е, само – ако, не се разбира това, което говоря и настоявам!

Пиша тези думи без да критикувам.
Все още!
И за себе си търся решението, и пътя - този на разсъдъка, и на разума.

Съществува и вероятност това ми предложение да се окаже принципно неправилно. Все пак, увереността ми е значително по-голяма, тъй като теориите, които предлагам да се използват от градоустройствената наука и практика са известни, и утвърдени.
И както е твърдял Нютон в „Принципите” си – законите му се отнасят за всичко във Вселената, и за падащата ябълка на Земята, описват, и доказват влиянието, което оказва, и изпитва всяко тяло, под въздействието на друго, приложило своята гравитационна сила.
При това положение, изглежда напълно разумно да предположим и приемем, че законите действат върху всичко около нас, следователно, и върху урбанистичните структури от всякакво ниво, и те определят  влиянието, и зависимостите  помежду им.
6.
За това, все пак, ще разсъждавам, колкото мога, без да претендирам за абсолютната правота, очевидно, търсейки я уверено  и последователно.

Изпитам чувството, че територията на страната, в нейният устройствен контекст, е разгледана повече декларативно – само с възможностите й, които притежава, без да се посочват пътищата за развитие, без способите, без ресурсите и следователно, и без резултатите, които се очакват.
Не е определено и нивото  на пространственото й  състояние. Очевидно е, че авторите стъпват на познатото от хилядолетия класическо пространствено състояние на материалния свят, без да се ползват от научните постижения на човечеството, направени преди няколко  столетия, преди едно, а и в наши дни -  от Исак Нютон, Алберт Айнщайн и Стивън Хокинг, а и от още много други.
Приетото пространство на националната концепция за развитие е съставено, само от основните му параметри, тъй като липсват, не по-малко важните, други елементи -  като време, маса и скорост, даващи, и определящи дименсиите на всяко  състояние на материята, и отношенията й, на зависимостите й, и на променящата се сила на гравитационното им  влияние.

Няма го най-важното -  времето, няма я масата и скоростта й!
Така се загубва възможността да се получат реалните, истинските дименсии и зависимости на съществуващия материален свят, който се анализира, и чието развитие се прогнозира за определения  период  време.
Накратко – направената „пространствена” концепция за развитие, дори, в концептуалното си състояние, е непълна и недостатъчна, защото методът за анализ, и проектиране е в пространствено несъответствие с пространствените нива на заобикалящия ни свят, за да отбележи посоките за развитие на страната!  Би била полезна, ако показваше – освен, какво се търси и как би могло да се постигне, а и за какво време, срещу какви материални, и интелектуални усилия, и средства, с каква маса, в каква форма, при каква скорост ще се получи определен резултат върху определената територия!
Да покаже, освен целта, а  и пътищата за постигането й.

С тази ниска и неперспективна пространствена урбанистична организация би могло да се получи продукция, само -  на същото икономическо, и интелектуално ниво. Приблизително вярна или по-точно – малко вярна, а при това положение – непълноценна!
При друга, по-съвременна организация на основополагащите принципи и съставните урбанистични елементи, използвайки широко известните физични закони, вероятността да се получат, значително по-верни резултати, е напълно  реална. Това би осигурило и самочувствие на авторите да споменават, и използваната литература, без свян, и притеснение.

арх. Михаил Петков / април – май – август - септември 2013 година / януари 2020 …