Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02 21:19 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 895
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.02 18:30


ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 895 
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ I


Има неща, които трябва да кажеш днес, защото утре ще съжаляваш, че си пропуснал момента.
Ако няма, какво да кажеш е по-добре да си мълчиш и да не ръсиш буламачи като някои, които смятат, че разбират от всичко. Като някои, които се вземат на сериозно и учат мало, и голямо. Наскоро четох буламача на един колега, който като че ли иска да се вживее в ролята на гуру на градоустройствената практика, без да има такава. Важните проблеми на града не трябва да се възлагат на случайни хора, защото резултат или няма, или е негативен. Липсата на опит, а не на ум е важна и когато умът придобие опит, тогава може да се дават съвети. Всичко друго е материал за лековерни.
Какво очаква градът от нас - днешните му граждани? Въпросът ми е коректен. Градът има нужда от промени, които да го наредят до съвременните еталони. Градът изпитва необходимост от функционални и градоустройствени елементи, които, по една или друга причина, не са реализирани, отлагани или непрофесионално подминавани. Тези функции и елементи го правят завършен и ако ги няма е необходимо да се реализират. Без тях в лабораторията на града не може да се извършват реакциите, свързващи го тясно с жителите му. Плановото и пространствено планиране на София, особено, на нейните централни части, очевидно, са сбъркани. Сбъркани са от хора, които са използвали града само като място, в което могат да налагат своята политическа, а не и културна власт, а тя остава.

От нужните на града - нови или нереализирани функции и елементи коментирам само три от изключителна важност:
1. Създаване на музей на Българската писменост и култура, музей на буквите, изкуствата, музей на бележити българи в областта на културата.
2.Създаване на национален исторически музей и вечна среда за велики българи.
3.Изграждане на устойчива пешеходна среда, обхващаща териториите на свещения градски, политически и културен център.
За реализиране на тези три основни градски елемента е необходимо да се извършат някои важни дейности, които да улеснят съществуването им:
• В демографско отношение - трябва да се спре нарастването на населението на София и да се дисциплинира процеса.
• В транспортно отношение - трябва да се създадат условия за изграждане на най-необходимите транспортно - комуникационни артерии, въз основа на архитектурни и комуникационни проекти.
• В планово отношение - е необходимо да се затвори градският център за транспорт и да се експонира древния град като се използват средства от европейски програми в областта на реконструкцията, и регенерацията.
• Да се изчистят всички свободни пространства – площади, градини и други от тенекиените боклуци.
• Да се прекъсне практиката с важни проблеми на града да се занимават неподготвени проектанти, кметове и главни архитекти.

1. Предлагам създаване на национален музей на българската писменост, буквите и културата върху терена на Художествената академия, и неговото пешеходно обвързване с пространствата, и сградите на сакралната зона. Единствени ние, освен арменци и грузинци, знаем авторите на буквите и писмеността си – св. Кирил и Методи, св. Климент Охридски, Горазд, Наум, Сава и Ангеларий. Единствени ние сме дали тази азбука на всички, за да пишат и да четат. На нея са написани някои от световните постижения в поезията и литературата. Освен културен, проблемът е и политически. Музеят ще съхранява и ще експонира всичко свързано със създаването и развитието на буквите и писмеността до наши дни от всички по света, които ги ползват.
Сега теренът и функцията на сградите в него категорично не отговарят на нивото му. Животът и градът днес са други. Какво още търси в ядрото на града едно старо училище – днес малък университет. Градът е друг, средата е друга, а времето, в което живеем – коренно различно. Какво ще попречи на Художествената академия да си реши учебните проблеми в сгради извън сакралния градски център. Определено нищо. Но това, което ще получи градът и държавата е в степени по-високо и ценно. Защото, никъде по света няма сграда на писмеността, с която се изразяваш. Защото това е най-бележитото ни богатство, спрямо всички народи - това е интелектуалната собственост на българския етнос.
А ние, нямаме такава. Ето – направете избора и ако споделяте проекта ми, накарайте умните да се успокоят и да развеят високо знамето на знанието, и нашата почит, мъдростта и достойнството, с която го правим.
Поразяващ ще е политическия контекст на проекта и силата му.
А пространствата около него?
Цялата зона – от кръстовището на бул. Руски и Васил Левски до бул. Дондуков ще стане пешеходна зона. Ще включи паметника на Васил Левски, ще се обогати пространството около библиотеката, паметника на св.св. Кирил и Методи, бъдещата национална художествена галерия и НГЧИ, заедно с всичко на изток и запад.
Може би, бъдещата сграда на музея на българската култура и писменост да запази съществуващата сграда на Художествената академия, както и да се „пробие” новата, за да се вържат пространствата с това около катедралата „Александър Невски” и т.н.
За целта е необходимо да се вкопае автомобилното движение в посока юг – север, още от кръстовището на бул. Руски и бул. Васил Левски. Тунелът би могъл да излезе на повърхността преди улица Искър. Това ще освободи и даде възможност за създаване на устойчива пешеходна среда в сърцето на града.
Идеята за сграда – паметник на буквите, сама по себе си, е уникална и аз вярвам в нейната скорошна реализация.

2.Предлагам създаване на Национален исторически музей върху територията, заемана от паметника на Съветската армия. Тази ценна градска територия е нужна на града и на съкралната му зона, защото принадлежи към нея. Паметникът ще се запази и ще бъде преместен някъде, където няма да има опасност за бъдещето му, и няма да пречи. Ценността на този терен и нуждата от национален исторически музей, подкрепят предложението ми за обвързването му със сакралната зона на града.
Защо там? Защо с цената на физическото преместване на паметника? Защо с цената на традицията и почитта ни към историята? Защо с цената на политическите проблеми, които ще се появят с появата на тази идея?
Искрените ми уважения към всичко, което съм написал по-горе. Но, градът е жив организъм и той е най-истинското поле за реализация на всички проекти, които биха го направили по-съвършенно място за живеене, и всеки компромис, който ще спомогне за това, трябва да се адмирира, и реализира.
Пространството на квартала пренадлежи към най-важната зона на централната градска част, принадлежи на свещенния район на града и е редно да се използва с тези му функции. София и България нямат истински Национален исторически музей, а сегашният, е в дън гори тилелейски.
Мястото изисква сградата и нейните функции да са от най-високо ниво, и да принадлежат на града и държавата.
Защо, пък не. Та, средата днес е с ненужни на града функции и национални отговорности. Средата е изоставена, но, по принцип - тя принадлежи на града и е едно от неговите богатства, които ще се увеличат многократно след реализацията на предложението ми.
Декларирам, че предложението няма политически мотиви. Те са за политиците независимо, че архитектурата е политика. Аз гледам и мисля за града, за неговото композиционно и функционално, планово и пространствено решение.

3.Предлагам създаване и изграждане на устойчива пешеходна среда, обхващаща териториите на свещенния градски, политически и културен център. Такава, каквато има всеки град по света.
Създаването на тази устойчива пешеходна зона, започва от Народната библиотека – на изток, на запад и на юг като стига до Националния дворец на културата и изисква навързването на малки и големи чисти пешеходни пространства, включващи цялото архитектурно и религиозно богатство на града. То включва и консервацията, и експонирането на археологическото.
Не съм чувал, нито виждал, някъде по света – да се унищожават паметници на културата и да се заместват от макети, но това е друга тема, за която ще говорим.
Наистина, съзнавам, че и трите ми предложения са нестандартни, и категорични със своите качества за реализация. С тях София ще спечели.
Така на основата на градоустройственото проектиране в градове като София се създава по-усъвършенстван модел на среда за живеене и по-ефективен план, от чиято резултатност обществото безпорно е заинтересовано.
арх. Михаил Петков © / София 21.06.2010




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 264390
Постинги: 565
Коментари: 1
Гласове: 81
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031