Всеки живеещ тук - в София, знае, а може и да прочете, да види, и установи, че котловината, в която е ситуирана София, притежава изключителни стратегически качества. Не добри климатични, но – почти, съвършени отбранителни!
Сгушена е сред малки и големи планини, които й осигуряват полезната защита, но, освен това, носят към града чист въздух, и вода, за да се напоява полето, и утолява жаждата на жителите му, увеличават богатствата, и го пазят от бурните пролетни ветрове, и от зли разбойници. Най-ценното, обаче, което котловината притежава, е едно безценно, уникално богатство, което блика, вече хилядолетия, без да спира – топла и лековита, сладка минерална вода! Заради тези богатства, живелите, много преди нас, са се настанили тук като са създали едно от най-старите праисторически неолитни европейски селища на територията на днешната Слатина. Там, срещу Планината и божествения поглед към често сменящия й се декор!

Днес, ние ги смятаме за недоразвити, тъй като са били и безписмени, на това отгоре, но я се замислете – вярно ли е? Сравнете ги със съвременниците си наоколо! 

Много години градът ползва и богатия, няколко метра дебел, хумусен слой, и сладката вода, но - никога не си е позволявал да порасне толкова, че да се конкурира по височина и мощ, с планините наоколо. Стоял си е кротък, растял е бавно и от селище, пръкнало се преди 15 – 12 хиляди години пр. н. ера, е пораснал до голям град, приет за роден от Константин Велики и Галерий, пропаднал е до нивото на  село, а от сто и петдесет години се мъчи да се превърне в отново в европейски град. И като че ли, успява!
*
Чак, в наши дни разни новодошли, алчни и недоразвити малоумници успяха да разстроят хармонията като се юрнаха да строят много, и високи сгради, съзнателно и без да им дреме, въпреки, че знаят, че закриват за винаги погледа на „гражданите“ на юг, към слънцето, греещо през деня откъм и над Планината. Опитваха се, сякаш, им бе необходимо да докажат, за пореден път - и на себе си, и другите, все нови, граждани - безпределната си простотия, опитвайки се да надминат височината на далечния Черни връх! Нищо, че им е, все още, трудно да минават през Петрохан на север или на юг, по пътя към другите им родни места, извън полето, някъде след Вакарел и Ихтиман.
С автомобил, дори!
Дали, тия гении на политиката, урбанизма и архитектурата, учили-недоучили - знаят, че постъпват непрофесионално, некомпетентно и глупаво? Дали, могат да мислят?
Едва ли – алчността и простотията ги е завладяла, още с раждането им! Но, я ги попитайте, кой е по-умният – те или предците от Слатина?!

Чудя се, наистина - дали, Създателят им е дал, поне, малко ум и разум, и очи, за да видят?! Не Планината, а себе си, там - пред огледалото?!

Витоша и Стара планина нямат и не могат да имат конкуренция на огромната си маса, нито на височината. Дори, някой да се опита и да изгради висока, над две хиляди метра, сграда - тя няма да се вижда, защото ще прилича на косъм върху силуета им! Не трябва да копирате сляпо омагьосващите силуети на крайбрежните градове по света -  там няма планини! Освен, зад Рио де Жанейро!

Тъжно е, наистина, че има толкова малко умни.

За тази липса, в следващия ескиз - ще споделя становището си.
мп