Този ескиз се беше скрил някъде.  
Публикувам го днес, след другите, които некоректно го изпревариха. Той не носи каскет, все още и тази е причината, изглежда – нагло да го изместят.
*
Много нескромно, но и аз, подобно на българомразеца Уинстън Ч., бих искал да кажа пред себе си, пред вас и пред времето, че искрено се надявам – „историята да бъде благосклонна към мен, защото смятам да я напиша“.

Е, без да се сравнявам с този умник, аз се опитах и написах моята, колкото можах. Напълних я с иновативни проекти, които успях да създам през годините. Продължавам да творя и днес, не спирам. Измислям нови – сами или в комбинации с други, или като следствие от тях. Всички са очевидни и е учудващо, че не са били измислени, нито открити до днес. Те са всякакви градоустройствени и архитектурни решения, и зависимости, които ще са в полза за града, и за обитателите му.

Учудващо е това съжителство на дългогодишна интелектуална концентрация с плодовете от едно постоянно креативно творческо състояние, но … процесът е неуправляем. Не мога да затворя дюкяна за мислене, а и да можех, не бих го сторил, защото да твориш е удоволствие, което, без съмнение, познавате и вие.

Заради тези иновативни измислици, често ходя при нотариуси, за да поставят и те своя печат върху проекти, за които съм декларирал, че са плод на мои знания, наблюдения и разсъждения. Печатът е законово необходим, защото пази авторските ми права за поколенията след мен и е, все още, необходим, заради обстоятелството, че продължаваме да живеем в условия на отминали, но живи, непродуктивни  социалистически обществени отношения. При тях, особено, по времето на зрелия социализъм, всяко оповестено откритие ставаше общодържавна и общонародна собственост, въпреки, и независимо от международните закони. Отричаше се личната способност на твореца и се признаваха, единствено, способностите на колектива. А той, беше събрал в едно и умни, и глупави, и мравки, и волни птици. Може би и заради това, толкова бързо изгасна и огъня му. Но, нейсе.

Днес, нотариуси и колеги, заедно и поотделно с читателите на нестихващите ми опити за интелектуални контакти, които се стремя да опазя - чрез поредицата от градски ескизи, оценяват иновативната им стойност и ползи за обществото, и за града. Разбира се - тези, които съм публикувал. Има и други - непознати, защото, все още, съществуват едни социалистически измамници като тия от т.н. Софийски имоти, които безсрамно крадат и използват, и наши проекти, подпомогнати от общинските институции. Започнаха да крадат, подтикнати от едни гении на, непознатата преди, „градоустройствена практика“, които дълго заемаха стола на главен архитект на града и след националния конкурс за центъра на София от 1999 година, от който продадоха всичко, което ставаше за продан, дори, проекта ни за Aqua center, в Зона Б5. Защитавайки се от наглостта им се натъкнахме на административната, която скри и унищожи писмата, и предложенията ни до Столичния Общински Съвет. За съжаление те нямаха нотариална заверка, но бяха добили известност сред техническата администрация на града като единствените, между наградените конкурсни проекти, в които бяха показани, както и от писмата ни до властта, а и от публикациите в пресата.

Заради тях - днес, често посещавам нотариалните кантори, преди да обявя следващия иновативен проект, но и все по-често се питам, дали, съществуват, и дали, работят обществените институции - задължени да защитават интелектуалната собственост на гражданите от кражби, и които трябва, и могат да се самосезират, ако са истински, а не фалшиви защитници на справедливостта, и законите!
мп