Прочетен: 543 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2020 09:35
Очаквана ситуация
Най-накрая пандемията покори и обществото.
Уплаши се и властта за живота си, и потърси помощ от професионалисти!
Но, нея вирусът я беше заразил отдавна - още, преди няколко десетилетия. Беше заразил и политическите, и държавните й институции. След това тя зарази градовете и селата, и хората в тях!
Не познаващата и непризнаващата ред, временна власт, бързо се зае да налага своя ... безпорядък, навсякъде, където имаше далавера и нуждата от нея, и не обърна внимание на бацилите на незнанието, дори, го стимулираше! Имаше и самочувствието, че може да се справи, с всичко!
Днес, липсата на образовани кадри блесна ослепително и показа, че властта не притежава културен и институционален потенциал да се справи сама, без тяхната помощ - с обхваналите света болестотворни вируси и бацили, и изпитва крещяща нужда от нея! Най-сетне се реши и я потърси, и естествено, я получи.
Преди години бях споменал, че без ума и разума, без опита и отговорността на знаещите, тя не може да просъществува дълго, и изведнъж ще пропадне.
Но, разумът в неразумните надделя!
Не е възможно, което и да е общество, да се храни и живее като се занимава - единствено, с политика!
Не е възможно ситният, почти невидим процент от народа, който употребява властта, да може да я задържи, без помощта на грамотните и знаещите.
Без тях е обречен!
Видима беше нуждата от ред, но, на времето - тя не пожела и попречи да се въведе. Дори, наложи своя - този на безредието, но строг - при консумирането на благата! Наложи реда на малограмотните и безотговорните към обществото, и към средата му на обитаване. Жалко е, че така се отнесе и към града чрез своята сляпа икономическа диктатура на далаверата.
А градът боледуваше от десетилетия, но и до днес – никой, не го погледна, сякаш и тя, и те, и ние всички, живеем отделени от него! Ползващите властта, виждаха, единствено нея - далаверата, бяха заслепени, независимо, че знаеха, че на света няма град, който да живее, само от интриги и далавери. Не се заинтересува, дори, от обществените отношения, които не намираха приложение в омагьосания кръг на кражбите, далаверите и печалбата! Нито от града, а той беше общ, на всички!
Днес, вероятно, си мисли, че на народа не му остава, нищо друго, освен, да измре или да напусне земята, да тръгне след децата си и без бащинията си!
Така, тя можеше, успешно можеше да рапортува, че е изпълнила възложената й задача - да го унищожи или прогони! Така щеше и да удовлетвори старите апетити и на съседите, и на злите им ментори!
Всички нормални, обаче, знаем, все още, че това е предателство към дедите и земята ни!
Ние познаваме и жилавия дух на народа, и сме уверени, и сигурни, че той, няма да се предаде без бой!
мп