ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 914
Банята


Паметникът на Надеждата  / Чандигар / Индия / арх. Корбюзие
 

Не съм публикувал този ескиз до сега,
нито съм заверил нотариално проекта,
както обикновено постъпвам, за да съм сигурен в притежанието на интелектуалната си собственост. Смятах го за трудно реализуем, предвид политическите промени и ниското ниво на тогавашната техническа администрация, която нямаше да го разбере, нито имаше сили да го реализира. Целите й бяха други и тя не пропусна момента да забогатее, не само, използвайки „стоката“ от безценни строителни петна от градоустройствения ни проект от конкурса за централната градска част, състоял се през 1999 година, които разпродаде и се обогати. Писал съм за това и ако трябва, пак ще пиша.
*
Мълчах по проблема.
Не съм коментирал и проекта, роден преди няколко десетилетия.
Пиша това есе, днес - за да помогна на съгражданите, които като мен обичат своя град и упорито се борят, за да не загуби, останалите като по чудо богатства - липсващи другаде. Трябва да сме малоумни, за да не ги съхраним!
Трябва да ги изровим и умно експонираме, използвайки безценните качества на урбанизираната територия, върху която е изграден древният град, незнайно кога - най-вероятно, след като човекът се е родил и ожаднял.
С предложението си искам да помогна, за да се предотврати унищожението на уникалните му възможности.
Тая и надеждата, че градът ще съумее да се превърне в град със съхранено наследство, което да съпостави и експонира миналото, едновременно, с настоящето! Миналото е необходимо на бъдещето му, поколенията се сменят, но, въпреки бездействието им – градът остава да съществува!
*
Ако административната власт на града и Обществото се решат, приемат и реализират предложението - вероятността първата да завоюва достойно място в паметта на жителите и историята му за вечни времена, е много голяма! Независимо, че не съм направил нотариална заверка на текста, съзнателно го публикувам, не само, в нейна полза, но и в полза на децата, и на внуците ни.
Предлагам проекта публично и безвъзмездно, тъй като се изморих от удивителното й, неуко поведение, за което пиша, за кой ли път и в предходния ескиз.
*
Средата около Банята притежава богатства, които -  никой друг град в света няма и не би могъл да има! Дори, не би могъл да измисли или сътвори, защото са на няколко хиляди години! Ако се разкрият и професионално експонират, ако се съчетаят в единно пространство - те ще го прославят!
Надявам се богатството да принуди властта да постъпи зряло, за да може и градът, и гражданите да усвоят, и експлоатират уникалните му възможности. Разкриването и експонирането на археологията в градоустройствено отношение – така, както предлага проекта ни, ще се осъществи за пръв път в културната история на човечеството!
Защо?
Защото, единствено, София притежава подобни урбанистични компоненти, за да реализира средата си, съобразявайки се с нея! Защото, само тук - в тази част от сакралния й център, би могло да се осъществи сравнение между архитектурата на древното минало и вчерашната социалистическа архитектура! 
За да се постигне тази възможност, трябва да се усъвършенства архитектурната среда на съществуващия град и се обедини с качествата на останките на археологията в пространствени, и хармонични, действителни градски пространства, още повече, че такива няма, никъде другаде, сред градовете на света или цивилизована Европа! Само София притежава, все още, запазена възможност да експонира останките от тракийското и римското си минало, едновременно с архитектурата на наскоро отминалия социализъм!
*
Предлагам сградата и средата около Банята да се използват, за да се създаде модерен дигитален Национален Музей на водата и здравето!
Музеят би могъл да приюти и атрактивно да демонстрира богатствата, и характеристиките на всички минерални извори, които бликат от земята ни, да покаже историята и развитието им от дълбоката древност, преди, и след Новата ера.
Властта би могла да почерпи опит от други европейски балнеоложки центрове и градове – и те, и София, преди тях, са се е появили, и оформили като градове, благодарение на изворите, открити, и каптирани в недрата им.
Този Музей ще експонира и причината за създаването на града, и упоритото му съществуване!
*
А Музеят на София?
Той може да остане, но може и да се изгради на едно друго, много по-подходящо, и богато място - с всичките му, присъщи функции, необходими на съвременна музейна сграда, поставена и в подходящата й среда. Стига да се намери, разбира се, зряща власт!
*
Пред непосредственото бъдеще на София като град, и като столица, стоят за разрешаване - още, редица други важни градоустройствени проблеми, умишлено забравяни от сменящата се политическа власт, на която, обикновено, липсва и интелектуален, и професионален капацитет, за да ги реши!
мп / 2000 / март 2020 г.