Глупостта нарушава, понякога установения ход на нещата и позволява да започнете нещо ново – пише Джон Стайнбек.
Новото, на това отгоре, обикновено е или сбъркано, или маловажно, особено, когато се отнася за града и милионите, които живеят в него – мисля аз.
*
Всеки, който живее в този град, с внимание следи промените му. И вие, и аз, и кой ли - не, освен, неподготвената общинска администрация, съставена, предимно от пришълци!
След тяхното нахлуване, пред което епичните стремежи на преселение на хилядите млади мигранти от Близкия и Далечен изток, от Северна и Централна Африка, днес – изглеждат като наивни опити да прескочиш задължителните години на морално, интелектуално и цивилизационно израстване.
Техният стимулиран и неестествен опит за промяна, базиран на „новото политическо и демократично управление“,  е нахлуване в града през деветдесетте, което го преобрази и от град с около един милион жители –  той се удвои! Дори, наблюденията ми говорят, че населението му се е утроило!
Рязко и спонтанно, живеещите в страната решиха, че не харесват повече живота си там и манипулирани разбраха, че харесват повече огромния град, след като се установиха в него, и след като бяха стимулирани да потърсят своята реализация в административните му структури!
Но, не в преместването им беше проблема - те не бяха готови да станат негови активни граждани и останаха – просто, отчуждени консуматори. Подобно, на някои от недоразвилите се, селектирани опити на Създателя, преди милиони години. И не, заради това, че не искаха да се научат, да се обучат и превъзпитат – те бяха милиони, грамотни и ученолюбиви деца, но предимството им пред другите беше, че бяха извикани от властта да превземат града, за да й помогнат! И от нормални, съзнателно бяха превърнати в употребени!

Хората със стадно чувство печелят битките, а свободните хора печелят войните – пише Джон Стайнбек.

Сентенцията на писателя коментира свободните хора, а в стадото на администрацията – такива няма и не може да има! Техният реализиран морален дефицит може, единствено, да пречи. Дори, на града, който се разрасна, толкова много и изведнъж, че се разболя от акромегалия!

Болестта е възможност за държавата да освободи голяма част от неефективната си администрация като от останалите е необходимо и задължително да изиска - да увеличат коефициента на полезното си действие! Тази промяна ще спаси пропадането на държавата и временната й власт, която, наистина, би могла и да спечели от създалото се положение като им намери друга, подходяща работа. Това е възможно да се подкрепи и от самите чиновници, и никога  -  от хлевоусти коментатори, и играчи! Иначе, държавата и народът ще бъдат превзети и завоювани, отново, както е станало в края на Второто българско царство, сред развихрилата се тогава чума и слабата власт! Така, поне, ни поучава един от многото професори-масони.
мп