Ненужна ли е била саможертвата на трийсет и три годишния Човек, преди две хиляди и двайсет години? Ненужна и безсмислена ли е останала, след като е дал пример, жертвайки младия си живот. Още повече, че никой, почти никой от живелите, след него, не е успял да се промени, нито да се превъзпита! Човечеството е продължило, продължава и днес, да усъвършенства, единствено, недостатъците си – без да обръща внимание на Просветлението!

Откакто се е жертвал Спасителят са минали, приблизително, около седемстотин и петдесет хиляди дни, а земното население се е умножило в геометрична прогресия, без да променя малкото човешки качества като, утвърждавайки и наказвайки себе си – е усъвършенствало, само недостатъците!

Това не е тоталитарна конспиративна теория – фактите я доказват!
Човек за човека остава хищник и противник, който, още, с раждането си започва да се бори за своето лично право и територия, състезавайки се със себеподобни, а когато не е в състояние да ги победи, използва всички непочтени възможности, за да постигне надмощието си! Без покаяние, без помен и от разкаяние – нагло, агресивно, арогантно и безкомпромисно!
Заради тях се е жертвал Човекът, решил да ги превъзпита, срещу стойността на своя живот, но – безуспешно! Още, тогава – на Кръста и времето след Възкресението, измамници са подели инициатива за усъвършенстване на монотеистичната религия, плахо съществувала на света, още, с раждането на човешките видове, защото са били жадни за надежда, за вяра, любов и доброта. С нея са открили първите възможности за манипулиране и управление на света на живите, в своя полза! Всяка друга власт, преди и след, е била, е и ще се основава на употребата им, и тяхното усъвършенстване!
*
Беля черупката на боядисаното великденско яйце и си мисля, че - и в това действие се съдържа вечната, и органично неотменима необходимост от съревнование, осмислено от християнската религия. Чрез него то съществува, чрез него се декларира и стремежа да се побеждават - другите, дори, най-близките.
Човекът е създаден да се бори и побеждава, за да съществува материалното му тяло, а духовното, творческото - е случайно, появило се, за да може да остане и белег, след края на материалния му живот!
*
В ранната сутрин, когато слънцето се беше, току-що, показало - излязох навън, след месец и половина затворен, сред стените на жилището. Обиколих квартала - без да срещна никой. Минах и покрай булеварда. И там видях същото - надпреварващи се, препускащи коли. С по един, стремящ се към своята невидима победа над другите, индивид! И тук имаше състезание, въпреки, че беше празник … на Просветлението. Имаше състезание и завист, и непризнато превъзходство, и победа за някого! Бяха се устремили към следващи битки … и следващи победи или поражения, за да употребят и използват наученото, но, не за това - за което се беше жертвал Спасителят.
*
Къде е смирението, което им беше завещал, къде е Просветлението?!
От тях, нямаше и следа!
А, дали, си спомняте за довчерашните гонения срещу религията … от варварите?! Гоненията, срещу същата религия, която учеше, учи и възпитава човеците на добро, и на живот в смирение? Стремяха се, всячески, да я унищожат, защото учи на добро, а те, не го обичаха и не го признаваха! Отричаха, че е възможно да съществува!
Така мислят и днес, и подчинени на постоянната си мимикрия започнаха да я почитат, дори,  демонстративно да се кръстят, за да покажат, че те са създали безбожието, безбожниците и безнаказаността си, завладели днес, от край до край, света.
Кръстят се измамно с лявата ръка, а на лицата им е изписана погнуса и поквара! С лявата ръка - тайно надянали невидимата маска на унищожението на всичко, което гради и облагородява!
Тези измамници са, още тук! Те са сред нас и едва ли, ще се променят скоро, тъй както, не са успели и до сега, приблизително – за седемстотин и петдесет хиляди дълги човешки дни и нощи, изминали от деня на саможертвата!
мп