Близо два месеца не бях стъпвал в парка. Влязох със страх, че затворените като мен – ще са го превзели. И наистина - беше наводнен от тичащи, след Михаля, и най-вече от такива, разхождащи, и управляеми от кучетата си, хора.
Средата беше „регулирана“.
Ситуацията – покъртителна!
Защо?
Защото вчера, представяте ли си – властта придоби нова специалност!
Не знаех, че може, след като е ангажирана с хиляди и по-важни проблеми.

Вчера, властта - иначе, обладана от ниско образовани хора, от лакеи, слуги и доносници, от нагаждащи се началници и министри, от измислени генерали и доктори, от полицаи и шофьори, и .... декларира, че разбира и от териториално, и от градоустройствено планиране.
Представяте ли си, добила е нови познания и опит, за да може да планира, дори!? Та, от него не разбира голяма част от училите и недоучили „специалисти“ – с мъка или случайно сдобили се с висше образование! А тия, боже – събрани от кол и въже, изведнъж, се сдобиха!
Голям майтап!
Но, те не са виновни. Смятат, че знаят и могат да придобият всичко, което хвърчи или лази в тази, забравена и от боговете държавица  – и толкоз!

Дали, не се усещат? Дали, не разбират, че стават за смях!
Дали, не им е неудобно да присвояват правата на знаещите и можещите, да „изземат“ знанията, и труда на училите за тези професии, на знаещите, за какво иде реч?
Но, ще ми  опонирате - та, нали, повечето от училите,  не разбират и видимо не знаят, за какво иде реч. Какво остава да очакваме, тогава - от тия, дето вчера, решително се втурнаха да планират и регулират движението в парковете! Те градът не могат да оправят, а камо ли парковете! Защото, отново, се занимават на дребно, с малки части. Очевидно нямат капацитет!  
И още, щом влязох в парка разбрах, че властта не би могла да овладее професията на планиращите града, и живота на жителите му! Нейната некомпетентност се оказа най-елементарно вмешателство, характерно за отминалите времена!

Не знам, дали, знаят, че Паркът е един малък град – с улици и зелени площи, с гора и водни площи, с хора, деца и възрастни, с птици и кучета, с много входове и изходи, с паметници, с разхождащи се, работещи и забавляващи се в него граждани? Едва ли!

Много станахте, не мислите ли?! Много станахте ...  кухите, окичили се с титли и ламаринени украшения, с ордени и власт! Много, за жалост!
Но трябва, все пак, да знаете, че всекидневно нанасяте обида на нормалните.
мп