Едни красиви снимки на люляк предизвикаха спомени за аромата му, за този - на жасминовия храст в двора, за анимониите по баирите и полето, и за времето на детството. Спомних си и че преди години подарих на днешните жители, и на общинската власт на Ловеч няколко градоустройствени, и архитектурни идеи. Учудващо - не намериха подкрепа, въпреки, че биха допринесли за прославата на този и без това красив, и омаен град на люляците.

Бях предложил да се покрие т. н. Излишен мост, както обществото го нарича или Богоявленски, както го кръсти църквата и властта наскоро, за да може да се използва пълноценно, малко употребяваното му пространство. Можеше допълнително да обогати центъра на града, не само с полезните си функции, но и като атракция, защото щеше да бъде единствен в света – с два покрити моста, един до друг! Единият, изграден на мястото на изгорял дървен шедьовър и другият – проектиран от някой съвременен майстор на архитектурата!

Да се намерят необходимите средства за реализацията му, трябваше да се направят постъпки към компетентните европейски  институции. Средствата можеха и могат, все още, да се намерят от програмите в областта на културата и развитието на градовете, стига да се докаже целесъобразността им.

Представяте ли си – един преобразен, но автентичен мост, позагубил красотата на първообраза, но все така, романтичен … и новият – модерен, с кинетично покритие, зяпнало като отворената човешка паст на Брьогел-стари на юг към стария мост, а над него – и към красотата на околните, трудно превземаеми скали! Знаете ли, колко града в света имат покрити мостове, а колко имат два покрити моста? Едва ли!

Е, Ловеч имаше и продължава да има, и днес възможност да стане единствен!
Град, с две знаменити човешки творения! Град – символ като покритото пространство можеше да обогати пешеходната зона и центъра с функции от общоградско културно значение. С два покрити моста и с другите си забележителности Ловеч би могъл, само - да спечели!
*
Една от тези, други бъдещи забележителности, би могла да бъде скулптурната група на Светите Седмочисленици, която предложих да се създаде и монтира върху платото на хълма Стратеш, добронамерено използвайки историческите и мои творчески предположения, че Св. Климент и Св. Наум са родени тук, в Ловеч.
Монументът на седмината светци ще обогати града, в който е създаден българския химн в тяхна прослава, не само културно и творчески, ще обогати и пространствено силуета на хълма, и естествената му връзка с града. Скулптурната група ще се вижда от всякъде и ще е единствената морална възможност, над паметника на Васил Левски да съществува друг символ - този на първите учители и будители! Така, би могла да се осъществи реална връзка между далечното и по-близко минало, и настоящето!
*
Предложих, също и да се усъвършенства пешеходната зона в центъра, включвайки възможността за пряка връзка на града с парка, по поречието на реката като за това трябва да се затвори транспортният излаз от града на юг, през „Пресечената скала“. Това пространство, дълго няколко стотин метра, може да се  превърне в атрактивна панорамна пешеходна зона, със запомнящ се поглед към стария град, към крепостта на Иван Александър и  паметника на Левски, а зад тях, и към групата на Светите просветители!
*
Все още, тая надежда и вярвам, че църквата, и властта ще размислят, ще се активират, и ще реализират двете  предложения, тъй като те ще обогатят пространствено града с новите символи на духа и просвещението! А Ловеч притежава и други изключителни планови, и пространствени възможности, но за тях – в някой друг ескиз.
мп