Прочетен: 221 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2020 15:59
Немощ
Дали има, някой български архитект и градостроител, чиновник или обикновен гражданин, който да смята, че София и нейният център, са приключили с развитието си?
Непрекъснато се питам - защо, никой не смее да изкаже мнението си за града, за неговото настояще и бъдеще, независимо, че през последните две десетилетия, архитектурната професия се сдоби с невиждано количество от хабилитирани специалисти, с професори и доценти, в повечето случаи – без необходимите знания и опит. Появиха се и групи от млади колеги, толерирани от неуката власт, които се ангажираха да пророкуват бъдещето, което никой от тези, другите, не посмя да стори! Но и те, очаквано, стигнаха до подножието на планината от устройствени проблеми, и още по-очаквано – спряха! Нужни им бяха знания и опит, а ги нямаха - само с бригадирския плам от миналите десетилетия, нищо, не можеше да се роди – „изкопаха“ т.н. Плавателен канал, въпреки, че не бяха чували за него, и спряха. Запецнаха! Обърнаха се за помощ към неуките в планирането граждани, но и те, не успяха да им помогнат.
Професорите и доцентите, десетките преподаватели и останалите от групата на хвърчащите хора, също мълчаха! И те, като че ли, от незнание или подчинени на свирепото си чувство за справедливост, или тактично мълчаха, за да блеснат, когато ги попитат, но бяха невзрачни и никой не се сети за тях! Властта, също мълчеше, не питаше и малоумно чакаше да получи помощ свише от Твореца, която да сподели, за да не се изложи, напълно. Дори, обществото на интелигентните мълчеше и не коментираше състоянието на града?!
Дали, му бе нужна промяна или развитието му, наистина, беше спряло? Нямаше, кой да ни каже.
За това продължих да се питам – бяха ли останали, все още, умни сред всичките тях? Да не би, страхът - за съществуването на материалното им тяло продължаваше да ги тормози, всеобщ и доминиращ, да им пречи да се включат с мислите и съветите си, дори? Нали само, заради него живееха?
Не знам, но отговорите бяха налице – властта продължаваше да развива традициите, останали в наследство от предишните необразовани гении, все бивши главни архитекти, да се занимава с дребни устройствени проблеми, страхувайки се от гнева на обществото и заради отговорността, която беше поела пред него, в немощта, и амбициите си! И заради този си страх, започна да кани разни „светила“ от тук, и от там, плащаше безумни хонорари, за да могат, с измисления си „авторитет“, да й помогнат да закърпи, макар и временно, положението.
Независимо, тези й несполучливи магьостнически опити за заблуда, животът продължаваше да тече, а градът и жителите му да боледуват, забравили за неотложните си проблеми.
мп