Великите идеи често се натъкват на свирепа съпротива от посредствените умове – пише Алберт Айнщайн.

 

Носителите им, обикновено, притежават еднакъв капацитет, значително по-различен от този на гения. Неестествено и почти невъзможно е да се изравнят възможностите на неграмотния с тези на знаещия, на глупака – с умния или с природно надарения. Това се опитаха да осъществят застъпниците на политическите идеологии, пропагандиращи тоталното човешко равенство. Продължават и днес - все така, неуспешно, но от глупавите, не трябва да се очаква друго, освен, друга глупост!

В спор, на тази тема - преди години, споделих с една красива и добре сложена, но отдавна, колежка – че от най-красивата жена има още по-красива.
И коя е тя?
По-младата - отговорих и спорът приключи.
Може би, така съм разсъждавал, защото и аз съм бил млад. Отдавна, ценя - не само, видимата красота на човека.
*
За много малко от градовете по света – още, при тяхното създаване, се е мислело, какво ще е бъдещото им след сто-двеста години. Още, от времето на първите градове. Дори и днес, особено, като че ли липсват прозрения, липсват указания и насоки. Градовете се управляват трудно в условията на постоянна експанзия, която е виновна, не само по отношение на плановото и пространственото им развитие, а и заради неконтролираното им презаселване. Днешните супер градове са като хората в тях - боледуват от безкрайните си болести, за които има лек, но им липсва култура на управление, а понякога и специалисти.  Няма друг подобен продукт, дело на уникалния човешки творчески разум, който би могъл да съперничи, с каквото и да е, на града и затова е учудващо, че и първите му създатели, както и всички следващи творци или колективи, не са предвиждали далечното му бъдеще, мислейки, само - за неговия близък хоризонт на развитие.

Още по-учудващо е, че болестта, продължава да тормози главите на архитекти и градостроители, които би трябвало да отделят повече внимание, именно, на далечното и още по-далечното му състояние, отколкото за днешното! Отчитането на бъдещите проблеми, би било превенция срещу утрешни болести и капиталовложение на ум в ума на уж, неодушевеното урбанизирано тяло, и подобно на профилактиката - при съхранение на човешкото здраве и умствена кондиция.

Градът прилича на човешкия мозък с милиардите си неврони и особено характерно по т.н. евергенция, която е силата на тяхното взаимодействие, на контактите и реакциите, осъществявани едновременно.
Градът е дар от мозъчната кора на човека, смята Neil De Grasse Tyson от NG и ще допълня твърдението му – подкрепени от таланта, и от въображението на творците-градостроители.
мп