Реших да публикувам ескиз, свързан с темата Ловеч, заради безумното поругаване на паметника на Апостола на Свободата! Ескизът е писан преди няколко години и е пълен със спомени от детството ми от древния, и красив град, в който живях, около десетина, твърде бедни и екстремни за семейството ми, но чудни години.
Обичам този град!
С мъка си спомням за изчезналия му градския център, заличен със замах от тогавашната власт, за да изгради нов – грозен и немащабен, напълно чужд на средата на съществуващия, а и на реката! Там, в поруганото пространство, покрай всичко, има изградено и едно високо архитектурно недоразумение, което заедно с другите подобни, край реката, оцапаха, за столетия, плановата и особено, пространствената структура на приказния, преди град! Наложеното градоустройствено решение го съсипа!
Все едно, тук се беше развихрило злото на професионалната неграмотност и тя като ламя изяде стария град, и неговите жители! Някои изплю осиротели по други краища на страната и света, други претопи сред новодошлите, трети погреба, но, за да бъде пълно малоумието, непрекъснато сменяше местоположението на вечния им дом! Градът преживя и тези неграмотници, но се промени, дори, в детайлите си!
А беше приказен град!
Надявам се, написаното да ви достави удоволствие, защото е искрено.

ПРИКАЗЕН ГРАД 1
или легенди под моста над Осъм

Вероятно, няма да ви разочаровам, ако кажа, че знам. Знам, че градът е виновен, а не хората!
Знам, че само той съчинява легенди!
Само той ги връзва и засуква! Само и единствено, той ги, и разпространява! Градът е неустоим, несравним манипулатор, защото е човешко творение! Съчинява всякакви легенди - красиви и не толкова, мрачни, лъжливи, мразени и презрени! Легенда, след легенда - вечните легенди на Ловеч, на Алтън Ловеч!
Лъжливи и измамни, вечни и неумиращи са легендите, родени в този прастар и златен град, а изглежда, че колкото е по-стар и по-богат, толкова по-трайни и вечни, по-майсторски са, съчинените от него, легенди - измушили се тайно от сокаците на Вароша и Дръстене, от кварталите, и от къщите на центъра, на Хармането и Дикисана, на Сър пазар и табахните, от жилищните му комплекси, неприличащи по нищо на останалия град, но, и там, и сред хората, се носи клюката - истината с изменено лице, легендата, за какво ли не, за кого ли не. Всички, една след друга, се раждат тук и живеят, а след това, тихо изтичат под моста на Осъм и…. уж се губят! Понякога са бурни, прииждащи като водите на реката, разтърсващи с гнета и тормоза си, а през другото време – са тихи, мрачни и потайни. Няма, почти няма красиви! Носят се бавно и лениво, заедно със скритата лъжа и с измамата, минават край каменните устои на моста и се изливат в безвремието на града, подминавайки краткия човешки живот. Хората си мислят, че творчеството и градските легенди, отдавна, ги няма, че и те, подобно на тях, живеят кратко - раждат се, живеят бързо и изчезват, сякаш, не са легенда, а проста клюка, че умират, повлечени от черните води на Осъм.
Но измислените и коварни истории живеят дълго!
Те са като печат, като клеймо, като белег, защото се срастват с града, с хората в него и всички ги носят, искат или не - зависими от градската среда, от светлината и сенките й, много приличащи си с криволиците на реката, и с живота на хората в града - от хилядолетия, като че ли, едни и същи.
Измряха повечето легендарни автори и разпространителки на тия легенди, но, очевидно, традицията се пази и продължава да живее, все така, жизнена, и пак там – сред къщите, сред светлото и тъмното, сред дворовете, край оградите и бръшляна, сред хората на този многозначителен, стар до неузнаваемост, вечно жив и необяснимо интересен град. Като кухнята му, нали, помните!?
Защо някой, не каже - знае ли, кога се е родила или кога е забъркана манджата на измамната ловешка клюка, майка на толкова много дъщери – легенди? Легенда след легенда и коя от коя по-жилава, и по-дълговечна?! Все още, живи, те са, все още, тук и винаги се намира някой, който да ги дозабърка наново, още по-жилави и упорито жизнени. Мнозина се хранят с тях, дори и младите, които не познават, ни една от, живелите преди, световно известни ловешки клюкарки - майсторки на легенди, на неистини, на традиционни ловешки измислици и манипулации, оживели през столетията - живите и днес клюки и легенди! Дори, сред тях! Легендите на Алтън Ловеч постоянно забъркват каши, объркват всичко, за да владеят над всички! Като че ли, завинаги!
Мисля, че и Левски е знаел за тях. Не е избрал случайно града и гражданите му за център на „освобождението“ им. За тяхното, защото, той самият е бил, винаги, свободен! Избрал ги е случайно, който му падне.
Срещнал първия и му казал – ще те освободя, а оня попитал, колко ще струва, от кого да ги открадна, аз нямам?!
Уж, нямал пари, нямал и желание. Имал страх!
Апостолът предварително е знаел, че ще го предадат и ще го ограбят, защото не са искали да са свободни, а богати, зависими като всички останали! Знаел е, че ще съчинят и легенди, ще ги разкрасят с измислици и букетчета, ще донесат вода, дори, благодатна, ще засилят „истинността“ на съчиненото - и то ще се понесе от устата на едни към ушите и главите на всички, с дните и нощите - към годините, и столетията им, вечни, жилави, и лъжливи. И днес, и утре, и винаги! Майсторлък е да можеш да съчиняваш и да манипулираш чрез легенди! За това е избрал Ловеч.
Измамен и постоянно фантазиращ си нещо град, такива бяха, и са, и жителите му!
Слънцето, сенките и къщите на тоя град, сами, без хората, измислят истории, и знаят, че всеки ще им повярва - утре измислицата ще порасне, ще стане опашата и стари, и млади, умиращи, и деца, ще повярват, и ще я глътнат, завинаги с душите, и разума си, с устойчивата си вяра към всичко лъжливо, и неистинско, защото са гениални творци на приказки, и легенди! Все, измислени, извиняващи, оправдаващи безличието и страха, и винаги, заобикалящи истината, морала, и достойнството - приети, уж от тях, като норма от памтивека.
За коя да разкажа? Не, няма. Няма да разказвам, защото няма такава, която да не знаете, да не сте чували, поне. Дори, сега се съчинява нова, пак измислена, пак легенда, защото така ви харесва, защото така сте устроени! Обичате измислиците и вярвате в тях, повече от всичко! Цял живот! Обичате да ви мамят и това ви харесва! Свързано е с живота ви! Знам, че искрено сте подчинени, душите ви са оплетени с всяка една измислица и във всяка виждате своя дребен, но горд принос!
Все пак, чух за една, която се ражда днес - легендата за прекрасния пешеходен мост, за никъде! В нея, като че ли, ще се огледа лицето на днешните жители и творци на измислици? Нали, не сте учудени - и вие я очаквате. Бил поусукан, изкривен, дори опасен, представяте ли си, а на всичкото отгоре - отива за никъде, от сърцето на града, натам - към нищото!
Защо не можете да оставите на мира и костите на поп Кръстьо? Отдавна е известно и всички знаете, че, не той е предал Левски, нито го е ограбил, че други са свършили унизителната кражба, че трети са съчинили пиесата на предателството, а предателите - са участвали в нея. Но, изглежда, че не искате и да знаете, защото това, не ви тревожи, а и не ви пука за града, за чистотата на името му, и за оная истина, за която не искате, и да чуете, подчинени по робски, роби! Оставете на мира и „моста на Уста Кольо Фичето“! Нали, сте свикнали с този, облечения, имитацията, дори, сте уверени, че няма, нищо общо, със стария майстор, че в него няма, нищо останало от Уста Кольо! И не се отказвайте, защото сте царе на измислицата и тя ви харесва, повече от истината!
Днес, накъдето и да се обърнеш в града, виждаш само имитации! И смешни къщи-измислици, и измислени хора в тях, които говорят и си вярват, болезнено безлики!
Забравете и за чаровната търговска улица - нея, отдавна я няма! Имате си вече други теми, други творци и безброй легенди, чакащи своя миг слава! Те бъкат от устата на непочтени мъжки и женски клюкарки, особено от малкото ум на първите и от почти пълната му липса, при вторите, идват от непочтеността на крадеца на истината, изскачат от уродливата душица на еднодневката!
Приказен град!
Сякаш и той е измислен, като легендите!
Стиснал е всеки, когото е докопал, тъй силно, че трудно се живее без него, без омайната му среда!
Учи непрестанно всички на своята истина и морал, с името си в уста, учи, и на сляпо подчинение на измисления си свят - свят, доминиран от неистини, и откровени измами!
Как отлетях от там и днес, не знам? Сигурно за това, все мисля за него, за душата му? Заразен ли съм? Вероятно като всички, обичащи го и милеещи от детството си, още. Най-вероятно, съм заразен от съчинителството на ония измамни легенди, кодирано в душата на всеки живял с него, за кратко, дори!
Оглеждам се и тихо се питам – а, дали, това не е лудостта на града, и на човека, живял или живеещ в него?
Дали, тя не е предизвикана от непрестанното облъчване - от лудите и лудницата, горе на баира? Дали, всеки - родил се или бил, някога тук, не се сдобива със сачми в главата, вместо, с ум и разум? Да не би, да има нещо във въздуха или във водите на реката, в недрата под Златната бабичка? Дали, не е от наследеното и все още, скрито съжителство между жертвата, и палача - там, зад Пресечената скала или тук - в душата на града, и в пресечените скали в душите на всички?
Дали, тази привързаност към измислицата и легендата не е от смътното излъчване, на многократно местените гробища, от Стратеш - до тия край гарата, а след това и на майната си, извън него.
Дали, няма влияние от зоологическата градина и обитателите й, от скрития Черен паметник на самоизтрепалите се, в мъглата, освободители или от пещерите, обитавани от праисторическите ни предци?
Дали, не идва от спарения въздух на проклятието, заради поругания център, издигнат, преди време, от дедите ни и изчезнал в небитието с помощта на „хора“, решили, че всичко започва с тяхната поява,…. или от нещо друго, скрито и невидимо, мълчащо като мъката човешка?
Дерзайте, опиянени от легенди!
Пазете ги, дори, когато истината боде очите ви!
За всичко друго ще пиша и говоря, без желание да влияя на непоколебимата ви убеденост в съществуването на уникалните ви измислици, но, не и за тях! Сигурно е, че и аз страдам от тая любов и липси, на какво ли не, и тя е във всички, а, не само - в някои от нас! Уверен съм, че, все някой ден, ще си отворите широко очите, за да измислите, пак малко вероятна, но, вече истинска легенда и чак тогава, ще се проясни небето над вас, на мита за предателството и за имитацията на моста на Фичето, за тоталната ви манипулация!
А градът знае истината и ще продължи да си играе, и да ви баламосва, дори, ще ви принуждава, и задължава да съчинявате, още и още – малко истински, и много лъжливи истории, а вие стръвно ще налапвате въдиците му, и слепи ще летите към срекмето му, защото сте негови, а той, без съмнение – ваш! Не е важно, как се казва. Той е малкият чаровен град, градът на измислиците на възрастните и илюзиите на нашето детство!
мп / август 2015 - юни 2016 - 10 май 2020 - 
Честит празник на Ловеч - 11 май!