Както, не веднъж съм споменавал – убеден съм, че архитектурата е единствената човешка професия, която се основава на компромиса, въпреки, че други, освен човешките и без това не съществуват в съзнателният свят. Архитектите и градостроителите са творците, които непрестанно оценяват тежестта и ползата на всяко свое действие или бездействие, на предложение или окончателно решение. Те са научени и задължени да  употребяват компромиси в обществена полза, по-добре и от съдиите, да ги претеглят на везните на утилитарността, защото работата и техните проекти влияят, и се отразяват, както върху ежедневието, така и на бъдещето на всяко общество, чрез урбанизираната среда като цяло и като детайл, и не само върху живота на отделния индивид или обкръжението му.
Има ли друга, подобна творческа дейност, не знам!?
*
Компромисите са професионални решения, които налагат една реализация пред друга, защото ползата й е оценена като по-необходима, по-важна и по-полезна, за определения момент от развитието на града или на която и да е урбанизирана територия. Компромисите осигуряват предпочитание на по-значимата, спрямо останалите, чиито реализации се отлагат за друг, подходящ момент, без да се изключват.  

Особено, силно е въздействието на компромисите върху глобалното териториално и градоустройственото планиране, и проектиране. Единичните проектни решения идват много по-късно, когато се пристъпва към проектиране на отделни части или елементи от едрата устройствена основа, проектирайки градски пространства, отделни сгради, интериор, или детайли.

Такава йерархия не съществува, сред никоя друга човешка творческа дейност като често отсъства и от ежедневната практика на неуката власт. И не, че тя е виновна, че не знае, а защото, не е възможно да познава, дори, нейните най-елементарни принципи на творчество. Те се възпитават, учат и практикуват, за да може носителят на знания, да придобие опит при практикуването и реализацията им, основно в обществена полза, съзнателно употребявайки безспорните, и крайно необходими възможности на градоустройствените компромиси.
По своята същност, по моделите на ограничение и обхватност, до професията на градостроителя и архитекта, най-близо стои професията на обучения, подготвен и знаещ дипломат, на политика, чиято обща култура изисква задължително да притежава качествата й, за да може да управлява, да проектира настоящето и бъдещето на обществото, което представлява. Когато те, изобщо, липсват или са налице дребни частици от тях  – допуснатият компромис проличава, тъй като се трансформира в страх, страхът  - в насилие, а насилието – в терор. След което - „творецът“ отпада от полето на професията и се преквалифицира в чиновник, или съветник на властта.

Примерите са безчет. И днес редица, и отдавна провалили се като „проектанти“ колеги, съветват властта, а резултатите от съветите им са - очевидно, слаби или отчетливо обвързани с политическите платформи на непочтени мафиотски организации, но никога – заедно с професионалните изисквания и норми! Не бих си позволил да споменавам имена и решения, тъй като подобни неморални, и неетични действия, противоречат на професионалните ми разбирания, и на колегиалните ми убеждения, но те са твърде много, и са, все още, активни при избора на решения за развитието на града. Те го объркаха, а той се сдоби с тяхната глупост и човешка непочтеност. Моля, огледайте се и посочете, поне, едно добро и полезно решение в наземния град, реализирано през последните десетилетия!
*  
Прилика или имитация на компромисите, в обхвата и възможностите на тези творчески професии, най-ярко се откриват в общите принципи на съзидание и творчество на  Създателя, и Природата, но те, и днес продължават да са неясни, и твърде далечни, и все още, непозната, дори, за мислещите - песен!
*
Без компромиси, градът не би могъл да съществува и колкото са по-малко, толкова урбанизираната среда е по-малко хармонична. Превъзходният компромис е незабележимият, очакваният, полезният за всички! Разнообразието му -  влияе, в повечето случаи, оздравително и рядко зле.

Най-фрапиращи са политическите компромиси! Тогава средата се напълва с взаимно изключващи се, с противоречащи си функционални, планови и пространствени решения, които събрани, създават тотална дисхармония. Те предопределят липсата на ред, а хаосът води до жертви от страна на обитатели и ползватели.

Съвременна София е категоричен пример за това!
С липсата или с отказа от хармония и ред в градската среда, качествата на средата й пропаднаха, а тя се превърна в механично употребявана, без необходимите, изискуеми, задължителни и безусловни стойности като кошмарът за жителите неусетно, и невидимо настъпи! И те загубиха града.
*
Преди десетилетия бяхме свидетели на подобни неуки промени, които коренно промениха средата, както на блестящи големи, средни и малки, по големина си населени места, които властта и незрящи „професионалисти“ обрязаха, и скопиха за вечни времена, така и на българското село! То бе унищожено и обезлюдено! Селата се претопиха, а градовете се напълниха с нови граждани и … навсякъде настъпи хаос! Ненужен, неуко създаден, противоестествен, нечовешки, политически и урбанизационен хаос! Едновременно с него се появиха фалшификации и имитации, и на града, и на жителите му, и на човешките отношения, от които те никога, няма да се освободят!
*
Започнах да пиша този ескиз за творческите компромиси, заради обществото и за неуката, и необразована власт, заради непознаване на възможностите им при планирането и управлението на града, заради липсата и наличието на измислената некомпетентна имитация, пробутвана от измислени автори, приближени на всяка власт - за всеобща заблуда и най-вече, заради пълното им изключване. А те са необходими инструменти при упражняване на реалното планиране и управление на града. Започнах да пиша по тази тема, именно, заради безхаберието на властта, препълнена и съветвана от неподготвени кадри, все деца на специалните служби, както към града, така и към апатичните му жители, които продължават да вегетират, и умират, без да се интересуват от възможностите на  устройствените компромиси в полза ма обществото, града и дори – за хората на властта, и всички останали живи в него!

Мисля, че формите на компромис при планирането на града трябва да продължат да съществуват, за да продължат да обогатяват и социалните, и човешките отношения, както и професионалните форми при употреба на политическата власт. Надявам се да отпаднат измислените съветници и остарелите им непрофесионални решения, за да се опазят, макар и фалшиви, демократичните устои на обществото!

В следващия ескиз ще коментирам учудващата ограниченост и липса на познание при ползването на компромиси в областта на градското устройствено планиране и нуждите от него. Те не биха могли да са, нито вируси, нито бацили за обществото и града, а доказала се възможност, от която властта на София се нуждае, и от която сигурно ще спечели, ако се научи да ги ползва, разбира се - след като отстрани спекулативните!
мп