Всяко недемократично и ограничено общество си създава специфични системни ограничителни закони, ограничаващи норми и правила. Формира и възпитава, за да му служи и свое, интелектуално ограничено, общество от ограничени кадри!
Така постъпва и нашето!
И в него, не се случва нищо ново! Толкова са силите му, не може повече.
Такива са възможностите му.
От своя страна кадрите създават и реализират ограничена продукция, в която, естествено, разумът е ограничен или по-точно отсъства.

Обявяването, повторно, на международен архитектурен конкурс е също ограничен акт и най-вероятно, нищо не се очаква, и от него, защото, какво може да се очаква от един професионално ограничен градоустройствен конкурс! Нищо, че търси международно участие.
Очакват се, естествено,  ограничени проекти, създадени от ограничени творци. От тях се очакват професионално ограничени резултати, които ще донесат на ограниченото общество, ограничени ползи!
Но и те са без значение! Това се знае от всички свързани с ограничените условия за избор на участие, в рамките на самата ограничена политическа, и подчинената й техническа власт, от естеството и качеството на самите ограничени участници, а накрая, и от заспалото, безчувствено, и апатично, ограничено гражданско общество, което знае, че ще получи – едно голямо голо ограничение!

За всяко ограничено общество е без значение, дори обявяването, дори осъществяването, на какъвто и да е национален или международен конкурс, защото не му трябва, тъй като, никой не знае, какво се търси!
Не му е необходимо да се учат в професията по-младите творци, нито по-старите полуобразовани професионалисти, нито да се търсят решения, с които да се  обогатява града! Още повече, че всяка промяна на съществуващо решение е неразривно свързана с функционалното и пространствено оптимизиране на архитектурната среда, на решенията на транспортния, и на пешеходния достъп до нея, и от нея към останалия град. Свързано е с пространствената хармония на малки и големи открити пространства, с прилежащите улици или с части от ядрото, и накрая с пространствения образ на града, водата, археологията, и планините!
За всички тези, изключително важни изисквания съществуват решения, които отговорно биха могли да се защитят, без да се организират слепи конкурси, чиито резултати са предварително ограничени!

Без решение на повечето проблеми градът ще продължава да изглежда зле и да прилича на милионите придошли чиновници, настанили се удобно в него, вместо да отидат да се трудят на полето, както са правили техните предшественици. Но, на тях, не им пука, тъй като управляват, все още и града, и държавата, нито им дреме за гражданите! Продължават да манкират дейност, защото не са и чували, че „благото на народа трябва да бъде висш закон!“ / Salus populi suprema lex esto!

Затова, всеки от нас може да каже, защо се правят на глухи и слепи!
мп