Дали, музиката е по-силна и впечатляваща, по-вечна, и по-завладяваща от другите изкуства, независимо от яркостта на цветовете на живописта, от контраста на бялото и черното на графиката, от ефирността на акварела, от пластичността на формите на скулптурата, и от интелигентността на пространствата, овладени от мощта на въображението на архитектурата?
Уверен съм!
Обичам това изкуство, с което човек искрено и емоционално изразява чувствата си на възхищение, на любов и омраза!
Независимо, че се твори върху дребните и ефирни нотни листа, сътвореното най-бързо отлита, а звуците му - най-дълго остават в съзнанието. Обърни се и ще продължиш да я чуваш, все още, защото звуците й, прелетели край теб – са успели мигновено да те завладеят и ще те владеят дълго, след като интелигентността, и въображението ти, веднъж са се слели с тях, и ги приемат - без тормоз, и физическо насилие, а само с полъха на добре подредената хармония от звуци, без която ежедневието ти, не би могло да съществува!
Музиката е божествен дар за човека. Той трябва да му напомня, за да не забравя връзката си с Твореца и да му доказва, че той твори, само защото имитира и подражава. Тя е безкрайна и мълчалива творческа дейност като останалите, но притежава впечатляващо въздействие върху всеки обикновен човек, изпълнител или творец!
*
Архитектурата е друга, специфична музика от пространства и форми, излезли извън човешкия мащаб, трудна, невъобразимо трудна за възприемане, защото не може да се погълне цялостно като творба от всеки, дори - от образован. Не може да се пресъздаде, заради оплетените функции и преливащите се форми, и обеми, заради разноцветността на екстериора и интериора, заради мощта на конструктивната й структура, подчинена и в хармония с останалите богатства, и с динамичността на градската среда, и … на какво ли, още не! Тя е най-близка по абстрактността си до музиката и си прилича с нея повече, отколкото с другите изящни изкуства. Близка е по широтата и обхвата на изразяване, по начина на творене, по светлината и сенките, по акцентите и свободата на избор на ритъма, по тишината на огромното пространство и ъгълчетата тъмнина, по уюта и подчинението на звуците, летящи в красивото пространство, по невидимия труд при създаването … Наскоро слушах опиянен -
Debussy, Clair de Lune!
И не само.
С шедьоврите на музиката мога да сравня, единствено, шедьоврите на архитектурата!
Но те мълчат!
*
Тя те обгръща и е без значение, къде си, дали спиш или четеш, дали работиш, или вдълбочено слушаш, независимо от емоционалното ти състояние - тя е непосредствено и винаги до теб! Можеш да я изключиш, но, не напълно - тя остава и след това.
Образът на другите творби отслабва, бледнее, докато тя - продължава да звучи! Дори – с отделни изречения, с омагьосващата им хармония! И се чудиш човек ли е авторът!
Можеш и да я преценяваш - знаеш, че и съвременността на простолюдието създава своя, че изборът е твое право, което съзнателно отстояваш и търсиш, за да й се подчиниш, за да ти внуши емоцията, която ти импонира!
Или не - можеш да живееш без емоционалност, без култура и без въображение!
*
За разлика от музиката, архитектурата и другите изкуства са, като че ли, неподвижни, измамно неподвижни и се възприемат най-пълно от летящото въображение на летящите хора. Те са длъжни да положат усилие, за да ги разберат и осмислят, а това се случва, твърде рядко. Обикновено, не могат, освен, ако не са професионалисти.
Музиката е изкуството, което най-ярко демонстрира човешкото културно многообразие, с метафизическия си образ. Архитектурата е и си остава физическия израз на променливостта му, на приливите и отливите му, на вълните на живота на човека, и е тяхното огледало. Трудно би могъл да се освободиш от архитектурата и производните й, от средата, която е създала и ползваш! Но и никой, не се опитва да ги елиминира - не може без тях! Не пипа, нито средата, нито пространствата й - иска и ги ползва!
*
Именно, заради богатствата на духовното им влияние, властта обича и използва изкуствата – служат й да манипулира, и да улесняват управлението й.
Умната власт – ги използва находчиво и умно! И заради това, днес светът притежава паметници на архитектурата, на музиката, на живописта и скулптурата, на словото!
И се гордее с тях!
И ги пази!
Тъпа като нашата - не гради, а руши, защото е по-лесно!
Толкова може!
мп