За целта на Операцията и за бъдещето й, което вече настъпи, бяха използвани всякакви политически артисти и местни циркаджии, спортисти и садо-мазохисти, както и криминални престъпници, затворени преди години за престъпления срещу народа, за да го уплашат и излъжат.
Измисляха си и несъществуващи противници по неразораната, все още, политическа нива, и в борбата за власт - само, за да го убедят, че има и други, с които се борят и търсят подкрепата му, за да победят. Въпреки, че на политическата сцена бяха, само те, а властта, винаги е била и още е в техните ръце като никога, дори, и за миг, не са я изпускали, а специалните структури - никога, не са били по-силни!

Създадоха борческите структури на мутрите, за да ги „ръководят“ по-изкъсо. Образованите пуснаха да създават партии, да имитират политическа конкуренция, да се обединяват в „граждански организации“, събрани от „независими“ хора с различни, от съществувалите доскоро, комунистически убеждения. Отвориха и границите, за да се махнат истинските им противници, веднъж за винаги! Впрегнаха и използваха доверените, и провинилите се. Отново, употребиха и доносниците. Едни изпратиха да се „доучат“ в чужбина, други – насочиха да се  сдобият с ново „образование“ у нас - пак набързо, пак претупано, защото бързаха - времето, когато щяха да се „предадат“ на наивните политически структури от Запада, наближаваше.
Измъкнаха от трезорите и външно-търговските дружества всичко възможно, разнасяха валута и чували по целия свят, разхвърляха богатството на народа по указаните канали, придобиха чуждестранни фирми и банки, натовариха с нови задачи и с нова отговорност стари, и нови дейци на тихия фронт, привикаха утвърдили се майстори на манипулацията, за да им помагат и в къщи, и навън!

Машината, по създаване и утвърждаване на новата, и непозната симбиоза между двете, кардинално противоречащи си политически идеологии, заработи на пълни обороти и мисля – целеустремено, отговорно, и качествено. Операцията се ръководеше от традиционния център и от филиалите му в страните, в които комунистическата доктрина „трябваше“ скоро да се спомине, усилено работеха като екип от вещи специалисти. Едните гледаха към утрешния ден, а другите – към общото бъдеще на света!

Е, днес - то се изправи пред нас и ще трябва да признаем, че сценарият бе успешно реализиран, и че всички са доволни! И едните, и другите запазиха това, към което се стремяха - да опазят себе си, спокойната власт, влиянието и привилегиите й!
*
„Ако религията е опиум за народа, то комунизмът е абсолютният метаамфетамин. Социалистическата идеология служеше за маска, зад която се криеха неприязън и омраза, породени от неуспехи и провали. Много от активистите на партията, които срещах, използваха идеалите на социалната справедливост, за да оправдаят тяхното преследване като лична вендета. Чия бе вината, че бях беден, необразован или неоценен?
Очевидно – на богатите, образованите и уважаваните… и ако си мислите, че силните хора са опасни, почакайте да видите, на какво са способни слабите! – пише Джордан Питърсън, когото цитирах преди време.
мп
следва продължение