Каскетът

Замисляли ли сте се за каскета?
Да, за каскета.
Мислили ли сте за ролята му в живота на човека?
Разсъждавали ли сте за влиянието му над психиката на носещия го? Задавали ли сте си въпроса, дали, някои не се раждат с каскет на главата, дали, живеят цял живот с него, без да могат да го свалят, дори, мъчително да се опитват и да заприличат на останалите – без каскет?!
Манталитетът на каскета и на носещите го е жив и никога не умира. Ако успееш да победиш каскета, дори, да го "убиеш" - той, отново като феникс, оживява.
Каскетът е безсмъртен!
И днес, все още и днес, каскетът продължава да твърди, че трябва да приемем – че сме европейци и че живеем в Европа! Твърди, защото продължава да носи насадения си спомен, че е смятан за втора ръка човек, без да знае, защото малко знае, че ние – траките и българите, сме дали живот на всички бели, и по-бели от европейския, и другите континенти, на изток, запад, север, и юг!
Нарушеното му генетично равновесие трудно ще възвърне полагащото му се място, защото наследниците се борят за ролята на основополагащи народи, нищо, че са се пръкнали хилядолетия по-късно, след нас.
За това са виновни някои, родени с каскет на главата!
Мигновено се сещам за един, дето подпирал тарабите, заради постоянното и голямото си алкохолно опиянение. Подобните нему, носещи по рождение каскети, преди и след него, добронамерено и доброволно са отстъпили базисното ни родово значение на всеки, предявил желание. Нарушеното равновесие, след кражбите на другите и отстъпените безплатно генетични права, трудно се възстановяват, особено, с нищожните интелектуални възможности на нашенските носители на каскети!
Можете ли да си представите, че каскетът не припознава себе си за европеец!
Убеден е, че и днешните европейци не желаят да го допуснат сред тях като партньор, и боледува! Психиката му боледува, а ситуацията е тягостна, защото каскетът - самият той, се чувства втора ръка човек, а мястото, което са му определили - го удовлетворява! Не чувства сили, да премери сили с останалия свят. Чувства се добре, сред ниското интелектуално ниво на другите като него, също манипулирани и принудени, заедно да задоволяват неумиращите интереси на „скоро появилите се, на вчера дошлите“!
Свалете си каскета, господа, колкото и да е мъчително!
Трябва да знаете, да сте убедени и да се гордеете, че ние, вашите сънародници - сме първите европейци! Опитайте се да приличате на нас, стремете се да заприличате на нас, колкото и да ви е трудно!
Свалете си каскета – той ви пречи! / мп

КАМЕНАРЧЕ
Христо Смирненски

Тъмносив каскет, изпобеляла блуза,
дързост в погледа гори,
алена кръв по одрасканата буза
в тънка ивица струи.
Спряло пред грамадната скала в закана,
сръчно чука то върти;
под целувките на хладната стомана
камъка в искри пламти.
И далече по чукарите, където
утринна мъгла дими,
мигом от крилатия ветрец подзето,
бодро ехото гърми.
Верен удар удара спокойно гони,
екнат сънните гори;
а скалата пука, цепи се и рони
в кехлибарени искри...
— Хей, другарю, ти какво решил си с чука!
С тоя трясък и искри?
— Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,
нов път в тези канари!
"Младеж", 14 октомври 1922 година