Няма, нищо ново под Слънцето!
Пример, за това, е текстът, който ви предлагам, умишлено и нарочно.

Автор е Гай Салустий Крисп / 86 -  35 г. пр. н. ера / - римски историк и надарен разказвач, непознат, дори, за голямата част от четящата публика.
Във всеки един текст, запазен до наши дни, Салустий разказва историята на Рим като свидетел, описва живота на римляните и града, войната в Африка срещу Югурта, пише за властолюбивите, за всесилните и техните съюзници, за практикуваните измами, за заговора на Катилина, за разобличилия го Цицерон, за умните и достойните, и за борбата им с продажниците, за алчните, и за разрушенията в обществото, следствие на тях. Текстът е малка част от интелигентната му творба, издадена у нас под заглавието  „Салустий – исторически съчинения“.
Ако я прочетете ще се уверите, за кой ли път, че под Слънцето, огряващо живите хора – няма, нищо ново! По-точно, нищо ново, не се случва. Написаното, все едно, се е случило с нас, все едно, че е било вчера, все едно, че героите живеят днес – с всичките им удивително близки и познати дела, носещи, обикновено, предимствата на властта и богатството!

„Политиката няма връзка с морала!“ – казва Марк Тулий Цицерон  / 106 – 43 г. пр. н. ера /. Тези думи ме накараха да избера малка извадка от текста, тъй като, времената и нравите, преди две хилядолетия, си приличат с днешните като капките вода.

„Заговорът на Катилина“, гл.10, Гай Салустий Крисп / превод от латински М. Марков и Н. Сп. Георгиева / изд.1982 г.

„Първо се развила страстта към богатство, а после и към власт. Те станали, като че ли, храна за всички злини. Алчността разрушила доверието, честността и всички други добродетели. Вместо тях, научила римляните на дързост и жестокост, да пренебрегват боговете, и да считат всичко за продажно. Властолюбието създало, от мнозина, лицемери - едно да мислят, друго да говорят, да оценяват приятелството и неприятелството не по същност, а, според ползата, да дават вид на почтени люде, без да бъдат такива. Тези пороци първоначално се разпространявали постепенно и понякога бивали наказвани, но, когато заразата, подобно на чума, обхванала държавата, обществото се променило, и властта от най-справедлива, и добра, каквато била до тогава, станала жестока, и непоносима.

„Писма до Цезар / За държавата“, гл.7

„И така, ти трябва да вземеш мерки плебсът, опорочен от подкупи и безплатно раздаваното от държавата жито, да има свои собствени занятия, с помощта на които да е лишен от възможност да прави зло на държавата, младежта да се стреми, не към богатство и разточителство, а към добросъвестност, и трудолюбие. Това ще стане, само, ако отнемеш блясъка и значението на парите – най-голямата гибел за всички неща.
Защото аз, като размишлявам често насаме със себе си, по какви начини великите мъже са намирали величие, как са се въздигали народи и племена, благодарение на способни управници, а накрая, по какви причини са се сгромолясвали обширни царства и държави, винаги откривах едни и същи добродетели, и пороци – всички победители са презирали богатствата, всички победени – страстно са ги желаели“.
мп