Като в унес от грижи възкръснал,
като тънка от липси тъга,
от света свой залък откъсвам
да нахраня любима душа. 

Като бяла надежда пречиствам
на сърцата столикия гръм.
И пред слънцето в облака бистър
извалявам. И съм. И не съм.

И тогава пред теб коленича,
Боже, който създаде света.
И обичам, обичам, обичам…
преродена отвъд вечността.

Залъка кусвам с наслада. Пристъпвам пречистена към белия свят с нашите чисти следи по белия сняг.

Помня, помня. Забравата е неблагодарност!
Помненето е висша могИя и стълб в еволюция на Духа.

Бяло - чистота

На бялото от чистотата свети
в очи на маргаритка слънчев ден.
И в бяло са облекли боговете
на облаците смисъла рожден.

Белее в сняг любимата планета.
Белеят къщи, сгушени в гора.
Дори реката в бяло нощем свети.
И в бяло носим свойта светлина.