Пред любов икона,
кандило доливам,
свещи паля
образ да осветя,
дорде любов опитва
сърце да обитава,
а образ тоя
все го няма,
в облаци мечта витай!
Изливам мечти в кандило,
факел разпалвам на любов,
сенки по душа,
ветрове вихрят,
гонят пламък,
разпалва се в огън той,
душа в мечти изгаря.
Пред икона любов,
мечти редя,
хладно тя гледа,
ветрове от там струят
пламък гасят,
а той се разгаря
сърце превръща в клада .
Силни, силни
ветрове любов,
а иконата сама е,
колко вятър,
сърце да понесе,
щом за плен
душа мечтае!

Максим Велков