ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 347
Ново начало

Знаехме, че контактите ни чрез страницата на градското kab-sofia.bg, все някога, ще спрат и това се случи, преди повече от месец. Наскоро се присъединих към пишещите в blog.bg, чрез forma.blog.bg, знаейки отново, че всяко начало има и край!

Няколко години имах възможността да изказвам гласно мнението си, на изправен гражданин и професионалист, на архитект, ангажиран с проблемите на града  -  пред мутиралите му жители и колеги. Има нещо общо в градските ескизи, което обединява написаното и разсъдъка им, с желанията  на съгражданите ни, еднакво и близко, характерно и интересно – и за едните, и за другите! И това, вероятно, е необходимостта на всички  да работят за града като за свое важно и ценно притежание. Вероятно, се усеща близост и в целите, и с идеала за градската среда, защото живеем в идентичните условия, на клонирани успоредни светове! Видимо липсваше, обаче, стремеж към ефикасност на тези паралелни действия  -  в поддръжка на изказаното и написаното и неговата  реализация.

С ескизите предлагам  своята позиция, творческото си въображение и дългия професионален опит, оценката и разбирането на проблемите на града, но, за съжаление, не чух други - подобни, подходящи и  продуктивни проекти, тъй като малкото, появили се, приличаха, почти винаги, на ехото или тишината, около им.  Често плагиатствахте - разбира се, за своя сметка, сякаш колегите, патки пасат, но …  нейсе!  Плагиатстването, винаги замества липсата на въображение и професионализъм, както и трезв поглед върху градоустройствената същност на града. Коректно изразявах становището си по отношение  на урбанистичните проблеми на София, без видим резултат, освен наглите реакции на крадливите чиновници!

Човек, не би могъл да даде, нещо другиму, ако той не го иска! Можеш да вземеш, но, не и да дадеш! Можеш и да откраднеш, както правеше екипа на един пишман главен архитект, вече не, между живите и, все още, мислещите.

Разсъждавах, проектирах и публикувах това, което щеше да донесе ползи на града, а не, за да отварям очите на колегите от техническата администрация на далаверите като, все по-очевидно е, че будните, сред нея – са, твърде малко.  Никой, не ме оплю, никой не застана, за да защити решенията й, нито одобри моите, само тихомълком присвояваха, дори идеите, които предвидливо бях авторизирал, съобразно законите на страната.  Защо ли?

Защото в професията, никой не обича да бъде съветван и поучаван. Знаейки това, никога не съм си го и позволявал. Предлагах, само – важни и реализуеми проекти в полза на града и жителите му. Всеки български архитект счита себе си за напълно завършен и ерудиран специалист, без аналог във всемирната история на архитектурата и на човечеството, а това самочувствие е интересно и забавно, и очевидно - незащитено! Самозалъгва се, че е обречен да лети високо, над всички останали простосмъртни и е призван, само да съветва, презирайки незнаещите!

Опитвах се да ангажирам, с проблемите на града, и гражданите му, да ги провокирам  -  за да ги разберат и подкрепят, но без успех. Те бяха и продължават да са в плен на манипулативни политически интереси, и нанасят повече вреда на средата, с поведението и незнанието си.

Престанах да публикувам в сайта на градската камара, по независещи от мен причини. Не търся слава, а и никой не плаща за проектите, ума и труда. Бях до тук, с публикациите в него, а вие, бъдете живи и здрави, за да ви остане време и да ви споходи, жадуваното  творческото безсмъртие!
И се изправете! Не ходете сгърбени, защото тази стойка прилича на вечно сгънатото, раболепно тяло на буболечката-хлебарка!
мп