Корупцията е отражение на степента на приспособимост на човека!

Тя му е необходима, за да усъвършенства и ускори ползите от нея, безогледно отхвърляйки, естествено притежаваните си добродетели!

Установявам, че недостигът на ред се поддържа умишлено дълго, за да измрат, колкото може по-бързо, старите, а младите – да се изселят!

Липсващият ред нагло работи против целостта на българския народ и неговото съществуване, а недостига на ред в държавата не ме мотивира да уважавам нейните законодатели и администрация! 

Чудно нещо е малоумието!
Уж си човек, уж си разумен, но, изглежда е само привидно, на ужким. Уж си човек, но не съвсем!
Преследваш чуждото малоумие, а не можеш да преодолееш своето, защото не можеш да прецениш мащаба на липсата му!
Работиш за чужди, без да разбираш. Работиш против своите, а това е ужасяващо и кошмарно - за всички, но не, и за теб!

Гониш младите, без да си предвидил, че утре ще трябва, някой да работи.
Мориш старите с глад, забравил си ги, изоставил умишлено, дори, без да предполагаш, че могат да те поучат!

Слушаш чуждите и не искаш, и да знаеш, че - не ти мислят доброто! Използват те, нищо, че се мислиш за прекалено хитър и приспособим. Не знаеш, че това е невъзможно, защото си прост, а простотията те тормози, без да я усещаш, дори, те кара да се гордееш с нея!

Отписваш старите и опитните, знаещите и можещите,
отписваш и младите – перспективните, защото, с основание, се страхуваш от техния ум! Сам се обричаш! И това не знаеш.
Но, какво знаеш, какво можеш?
Не ми отговаряй - знам, че не знаеш, че нищо, не знаеш.
Накъде си тръгнал?
Не те разбирам.  Може би - и аз съм оглупял като теб!
Колко чудно същество е човека! Недоразвитият, глупавият, простият.
Имитацията!

Бягат младите, умират старите, но, преди това - проклеха твоята продажност, и лакейщина, проклеха малоумието ти, а ти, пак не се усети!
Или се направи, че не разбираш!

Заплюха те!
И, пак не реагира, не показа, че си разбрал и почувствал! Реши, че дъжд вали! Избърса лицето си, след като върху му се лепна храчката, изплюта от устата на народа.
Не реагира, нито показа, че си разбрал и почувствал, защото не си българин - обичаш чуждия народ, а не своя! Събра се със себеподобни лакеи и мълчаливо, и потайно продължи пъкленото, продажното си дело.
Реши, че дъждът не е спирал!
А сега, дали ме разбра? Едва ли!  Въпросът е  -  не, дали можеш, а, дали искаш?   

Накрая, подобно на Катон Стари, Цензорът / 232 - 147 г. пр. н. ера / отново, ще заявя -
предлагам на българското общество да приеме нов начин на държавно управление като анулира съществуващия партиен модел, премахвайки политическите партии, в името на просъществуването си като народ и държава! мп