Демокрацията и Тукидид / около 460 – 395 г. пр. н. ера  /
Още към ескизите 346 и 366

  Платон

“ … Някой ще каже, че демокрацията не е, нито разумна, нито справедлива и че тези, които държат в свои ръце средствата, са също и по-способни да управляват добре.

Аз, обаче ще отговоря, че думата „народ“ означава съвкупност от всички граждани, а думата „олигархия“ означава, само част от гражданството.  

Ще отговоря, освен това, че, ако богатите умеят най-добре да бдят над финансите, интелигентните хора - са най-компетентните да дават добри съвети и че мнозинството взима най-добри решения, след като бъде осведомено.

Ще добавя, най-сетне, че при демократичния режим, всяка една от тези три категории граждани вземат, без да се прави разлика, поотделно или всичките три, заедно, еднакво участие. Олигархическият строй, напротив, споделя с мнозинството само рисковете, а управляващите върхове не се задоволяват с по-голямата част от предимствата, те си ги присвояват изцяло и ги запазват, само за себе си …

„ … наистина, често съм си задавал въпроса – какво собствено по-точно, желаете? Да заемете, още отсега ли, ръководни длъжности? Но, законът не позволява. И този закон не е създаден толкова, за да ви наказва с лишаване от граждански права, ако бихте били способни да заемате тези длъжности, колкото, защото вие сте неспособни за това. Но, може би, не желаете да живеете в такава държава и да споделяте равни права с останалите. А, нима е справедливо едни граждани да не се смятат за достойни, наравно с другите граждани?

От всички елини, които познавам, вие сте или най-глупавите, ако не схващате, че целта, която преследвате, е гибелна, или пък сте най-престъпните, ако като знаете това, имате дързостта да упорствате…..“ / „История на Пелопонеската война“ - книга шеста, на Тукидид.  прев. М. Мирчев, ред. Хр. Данов.
*
Прочетеното остави усещането у мен, че светът на хората не се е променил, нито това ще му се случи някога!
Вероятно, тогава - по времето на мъдреца-реформатор Солон / 640 – 558 г. пр. н. ера /, на благоразумния и достоен Перикъл / 499 - 429 г. пр. н. ера / и особено на моралиста Сократ / 469 – 400 г. пр. н. ера /, се заражда и демокрацията като форма на управление на човешкото общество.
Интересно е, че, нито положителните черти, нито недостатъците й са се променили  в изминалите две хилядолетия и половина! Двайсетте и пет века са излетели, сякаш за миг, и човекът, след като е преспал – сутринта се е събудил, пак същия.
Дори, не съм си и представял, че би могъл да се промени! Демокрацията и тя!

Любопитно е, че властта не спи. Жаждата за власт – също. И ако някой, някога си е позволила лукса да подремне сутринта - друг, вече е заел мястото му, друг управлява финансите, а защитата й като форма на управление, остава без значение.  

Човешкото общество, след преображението си - от детска в младежка възраст, винаги се е управлявало от неумиращите стремежи и интереси на неговите най-неподготвени, и най-глупави членове! С малки изключения, разбира се – за разнообразие, за цвят и аромат.
Дали, тези форми на управление не приличат на симптомите на някоя разпространена инфекциозна болест? Питали ли сте се?
Вероятно, си отговарям, защото всички познаваме метаморфозите на човешката глупост, живеем с и покрай тях, без да можем да повлияем, дори, не се стремим, тъй като отговорно ни убеждават, че сегашните форми на обществено управление са достигнали в еволюционното си развитие, философските върхове, а хората са се променили, в което – се съмнявам и оспорвам.
Изглежда, ще се окажа прав – този човешки вид е несполучлив експеримент на Създателя и той съзнателно се е освободил от него, изпращайки го в най-тъмното кътче на Вселената като му е вменил „съвършени“ форми на управление, които да прекъснат, възможно най-скоро, съществуването му.
мп